Маркес

Хайде да си говорим за него

Прочетох "100 години самота" сега съм само на 32

ami lubov po vreme na holera....i taia e iaka istoriika

a aз живях едно лято в Сто години самота, ако някой предполага за какво става въпрос нека пише и още нещо какво ще кажете за Павич?

100 години самота в казармата....всички бяха заминали някъде....беше едно страхотно лято, само дето бях с пушка....от тополите летяха разни сперматозоиди:) И друго...едва по-късно открих последователките му Лаура Ескивел и Исабел Алиенде....Сигурно съм бил латиноамериканец в някой от животите си:)))

... май е единствената книга, която съм прочел докрай. Много меланхолична, както са и всички книги, писани за исторически личности (понеже животът сам по себе си е меланхолия); мисля, доста лошо преведена. "Сто години самота" я четох в много заето време и така и не успях да я свърша, оставяйки я за по-късно... А също съм гледал филма "Хроника на едно предизвестено убийство". Но и това ми е достатъчно да знам, че Маркес е сред избраниците...

обичам Маркес:) Последно четох "За любовта и други демони"...страшна! И другите, и те, има неповторимост в стила му и един мноого тънък хумор, едва забележим.

Za moe sajalenie, sam chela samo 100 godini samota, koiato sporedmen e aktualna za vsichki vremena, koito znaem ot istoriata...

Генералът в своя лабиринт е единствената книга на Маркес, която не успях да дочета до край, един по-различен Маркес е там като че ли.

И аз.А Приказките на Ева Луна И Като гореща вода за шоколад са едни от най-прекрасните и магични книги

Много тъжен хумор

Наистина си е за съжаление. Прочети За любовта и други демони и Любов по време на холера, иначе все едно не си чела Маркес

Znam :-)))

Не съм сигурен дали Маркес е искал да пише точно така, както сме свикнали да го четем. Той цял живот е бил и сериозен публицист, човек с позиция, политически ангажиран. В този смисъл по-реалистичните книги, каквато е художествената биография на Боливар, следва да се оценяват и като част от публицистиката му - чрез тягостната история за края на Боливаровия живот Маркес дава глас на своята собствена тъга по нереализираната мечта - единна и могъща (?) Испаноезична Америка.

stranno...shto li ne e stanal politic.....

В България по традиция на Латинска Америка се гледа с пренебрежение, но на какво се основава то? Направо ще се обидим, ако направят сравнение между нас и перуанците например? А всъщност има по какво да забележим прилики. Да не забравяме и трите южни държави - Аржентина, Уругвай и Чили. Те, освен че са много по-богати от нас, са приели и хиляди българи-имигранти.

a stiga be i na men taka mi gledaha.....che sum ispanec v predishnia jivot....

Аз лично предпочитам да съм бил от племето на маите или инките(май или Инк):))), обаче може и некой гаучос - лошо няма

на мен ми казаха, че съм бил някаква ужасяваща вуду-магьосница от Суматра и съм умрял от отрова:))))

То е хаитянски патент, доколкото знам.