Любомир Левчев
2 отговора
8 прегледа
Любомир Левчев
Любим поет...просто.
Свободно небе
или
седмата смърт
Прозрачни и разхвърляни, и още топли,
пустеят облаците.
Ти ли там си спала?
Останал е от тебе само
дъх на небе и свобода.
А от косите ти е паднала
копринената панделка на залеза.
Къди си?
Ако търсиш своя шепот -
аз ти го взех.
Държа го в шепата
наречена душа.
Държа го там
като щурец
и той ми пее шепнешком:
Любов колкото една песен -
това е
сън на дете
целунало за първи път луната,
учителката наша по безумие.
Любов колкото две песни -
това сме
аз и ти
преди да сме се срещнали.
Нали?
Любов колкото три песни -
това е
бистър брод,
след който няма връщане
ни в бащината къща,
ни в твойта стара същност.
Любов колкото четири песни -
това е атавизмът на сърцето.
Тракийска буря.
Колесница.
И стрела срещу Небето.
Любов колкото пет песни -
това е
пропаста на нашата самозабрава,
и който падне, той остава.
Любов колкото шест песни -
...От спуканата устна
вкус на
кръв.
Любов колкото седем...
О, това е
свещената,
магическата котка -
пазачка на египетските гробници,
която има седем смърти.
И ни гледа...
Тихо!
Любов колкото едно мълчание -
това е моята любов.
И ти я знаеш.