Дядо Пън (продължение)

Ето няколко варианта. Изберете по ваш вкус :))))Отвори младежът писмото и в него прочете: Реалистичен край. "Цял живот търся смисъла на живота, млади Пън, но така и не го открих. Дано ти да успееш. Това е всичко, което мога да ти оставя - една бъчонка ракия. Твой : Иван Пенчев, известен още като дядо Пън." Усмихна се младежът и отвори бъчонката. Наля си чаша ракия и внимателно отля малко на земята. "Сбогом дядо Пън, никога няма да те забравя". Наивистичен край. "Смисъла на живота, млади Пън, е в ракията. Нека тази ракия придаде смисъл и на твоя живот". Усмихна се младежът и надигна бъчонката. "Пия зе теб, дядо Пън". Научнофантастичен край. "Млади Пън, смисълът на живота е в безсмъртието. Аз открих формулата на съхранение на човешката същност. Това всъщност не е ракия, а есенцията на живота, която поддържа моето съществуване в друга форма на пространството и времето. Стария казан зад къщата е пространствен модулатор. Чрез него аз ще живея завинаги и ще продължа да те уча, млади Пън. Вземи животодеформиращата плазма и зареди модулатора зад къщата." Младият учен изпълни нарежданията на професор Пън и влезее във връзка с него. "Ти си велик, професоре" - възхитено изрече младежът. "Не аз съм учен" - каза Пън. Научнофантастичен край с елементи на психотрилър. "Млади Пън, аз не съм този, за когото се представях. Всъщност аз съм интелигентна форма на материята, чието естесво е недостъпно за твоя ум. Определям себе си като Пунична Ъглова Неопределеност (ПЪН). Изпратен съм преди двеста години на планетата Земя, за да изучавам вашата форма на живот. Ти си призван от Великия Вселенски Разум да продължиш моята мисия. За тази цел в теб са имплантирани клетки от извънземна тъкан и съвсем скоро твоя организъм ще се промени. Тази течност е храната ти за следващите 100 години. Твоят изменен метаболизъм ще си набавя нужната енергия от нея, така че я пази внимателно. Твоята мисия е да извършиш подготовката за извънземната инвазия на земята. Това е и целта на новия ти живот. Сбогом и нека слънцето грее за теб" Младежът внимателно разкопча ризата си и за момент се спогледаха с растящото на гърдите му трето око. След това се закопча и каза. Сбогом ПЪН, татко мой. Култов край в стил Ървин Уелш. "Земи тая ракия, пич. Изпий я. Иди си купи крек и трева. Вземи си екстази и иди тая нощ в Индиго. Денси до полуда. Обичай всички хора. Това е смисъла на живота, пич. Чао." Младия копелдак се озъби и каза: "Мамка му. Тва е то! Избирам да не избирам. Това е моя избор и избора е мой!. По дяволите." Любовен край. "Млади Пън, ти беше като син за мен. Заклинам те грижи се за моята внучка Лусисианита Шалварес Де Родригес Карамболанделанте. Ожени се за нея. Нека любовта бъде смисъла на живота ти!" Мускулестият младеж влезе изправен в къщата. Пред него стоеше стройна девойка с черни като нощта очи, бяла кожа и розови устни. "О, млади Пън, люби ме!" изстена тя. "Да, любовта е смисъла на живота" каза Пън и я взе в прегръдките си…. Епилог. Ракията изпиха на сватбата. Народен край с елементи на народна мъдрост и народна мъка. "Земята, млади Пън, земята. Заради нея си струва да живееш. Вземи ралото, изори нивата, кърни сливата и свари ракия. Какъв друг смисъл може да има живота?" С насълзени очи младежът докосна с длан старата слива… Философски край. "Какво значение има какъв е смисълът на живота, млади Пън? Просто живей! Живей в тази къща, в която прекарах толкова много години. Помагай на хората така, както аз им помагах. Пий ракия така, както и аз пих. И един ден може би ще откриеш смисъла на живота…" Пън седна до стария казан и се замисли. Дърветата тихо шумоляха… Фентъзи край. "Стария маг ме извика при себе си. Вземи този елексир и го изпий. Той ще ти даде нечувани сили. Бъди смел, о магъоснико, защото сега от теб зависи да победиш силите на мрака. Твой Пън" Сияние обви младия Пън. Той знаеше, че злото не ще го надвие.

огелпи работата, братчед :) абе защо все така става? краят никога не е така завладяващо-обещаващ, както началото? като в самия живот...

Syper! Az si xaresax "NF+Psixo+Trilar" a shte ima li novo prodaljenie? ;o)

Защо сестро ;)? Нито един ли не ти хареса? Кажи какъв искаш да бъде и ще ти го напиша. Освен това началото не е чак толкова обещаващо.

Специално за теб ще има НФ + микробиологична криза. Но това по-късно, че сега си лягам ;).

:) началото е като лятна шарена сянка, под която някой седи в напечен от слънцето следобеден двор, зяпа мързеливо мухите, пие вселената с кожата си и спокойно очаква да усети какво ли още ще се случи... без да безпокои мухите с личното си бръмчене, нито те него - със своето. мигър ти не си твърдо убеден във въпросът - какво ли още ще се случи? хайде де! а краят... не зная. изпитвам лична неприязън към краищата... така че - вероятно съм субективна. не ми забелязвай сега :) така че да видим - как? ли ще продължи историята, лично за мене...

когато съм развълнувана - допускам правописни и други грешки... както в живота, прочее.

"Човешкият живот е безмислен, млади Пън. Погледни мравките! Ето това е съществуване изпълнено със смисъл. Да бъдеш едно цяло с обществото и да не значиш нищо като отделен индивид, какво по-хубаво от това? Затова аз създадох нов вирус, който ще промени мисленето на всички хора по света. Ще унищожи индивидуалното у тях и ще превърне човешката раса в един неделим и цялостен организъм, който би имал шанс да открие смисъла на своето съществуване. Тази течност е хранителна среда, в която съм концентрирал есенцията на моя щам. И ти ще бъдеш ръката на справедливостта, която ще го разнесе по света. Защото, млади Пън, ти вече си заразен, чрез писмото, което докосваш в момента. Съвсем скоро ще бъдеш част от новото общество и единственият ти шанс да оцелееш е да разпространиш заразата сред останалите хора, за да има и други като теб. Сбогом, млади Пън." Младежът погледна писмото, усмихна се и прошепна: "О, не учителю. Няма да позволя да превърнеш целия свят в гигантски мравуняк, каквото и да ми струва това. Аз открих смисъла на живота. Той е в съвършенството и неповторимостта на всеки един човек, независимо какъв е той. Животът е най-великото произведение на изкуството и всяка отделна личност прибавя нов нюанс към милиардите цветове на тази прекрасна картина, чийто свидетел е единствено вечността." И изля течността на земята.

Това мисля е твоя край... А и моя също... И така, в онова писмо пишело: "Млади Пън, копай под стария казан. Там има нещо, което искам да вземеш". Отишъл младежът при казана и започнал да копае. Изровил едно метално сандъче и го отворил. Вътре намерил голяма купчина листа, на която пишело "Смисълът на живота". Почнал да чете първия лист. Той бил жълт и стар, а писмото едва разчитал, защото не било като сегашното. "При мен дойде един човек и ме попита, какъв е смисълът на живота." - така пишело в началото на листа. Зачел се младежът. Седял седмици наред, отпивал от ракията и четял. Четял за хората, които идвали при дядо Пън. Четял за техните проблеми и за съветите на стареца. И накрая стигнал до последния лист, който бил съвсем новичък и на него пишело. "На всички хора дадох съвет добър, само на първия човек, който при мен дойде, не можах да отговоря. Откакто го срещнах все търся смисъла на живота. И ето, че го открих. Сега вече мога да умра. Смисълът на живота е..." Прочел младежът какъв е смисълът на живота и бавно оставил листата на земята. "Да, и аз вече знам смисъла на живота." - казал той и въздъхнал. Намерили го мъртъв до стария казан...

ама защо го утрепааааааааааааааа смисълът на живота толкова ли е скучен? до смърт? на ти сега приказка ... :) не трябваше да го трепеш, горкото момче :) а, представяш ли си еднодневките колко са по- каквототам от човеците? намират смисълта на живота в един ден само... тюх, язък за момчето :) ама чакай, че се сетих още нещо - смислата на живота еднаква ли е за всеки един? а?

А ти защо мислиш, че живеят само един ден? Явно намират смисъла на живота си за това време и после крррц. :))) Всеки си има свой отговор за смисъла на живота. Но дали този отговор е верен вече е друг въпрос. А какъв е смисълът не знам. Ако знаех сигурно вече нямаше да ме има (или имаше да ме няма :))). За какво ще живурка човек на този мизерен свят, ако има отговор на всички въпроси?