хм...??
12 отговора
1 прегледа
хм...??
Всички го наричаха дядо Пън. Истинското му име вече никой не помнеше. Дали защото беше мъдър като древен китайски мислител или защото лятно време най-обичаше да си пийва ракийка до пъна пред схупената си къщурка, но веднъж някой го нарече така и от тогава всички така си го знаеха. А това беше преди много време. Стар беше дядо Пън. Много беше видял, много беше чул, много ракия беше изпил и на много хора беше помогнал със съвет. От цялата страна се стичаха като река пътници към село Церперковица и всички отиваха при дядо Пън. Малко бяха тези, които не бяха чували за него и за неговата мъдрост и святост.
"Здравей, дядо Пън" - смутено поздравяваше пътника и целуваше дребната набръчкана ръка на стареца.
"Здравей дядовото. Бог да ти даде евтино парно." - отговаряше стареца, "Какво те води насам?"
"Тъщата дядо… Много е болна. Но докторът каза, че имало шанс да и мине, какво да правя?"
"Обади се на някой екстасенс, чедо. Полекувай тъщата при него. Така не ще оздравее."
"Благодаря ти дядо Пън! До сто години да доживееш дано!" - казваше на изпроводяк доволният посетител и си тръгваше доволен от умния съвет.
"Какво ти тежи на душата, дъще? Пийни си ракийка и ми разкажи теглото си" - казваше друг път дядо Пън.
"Мисля, че мъжът ми изневерява, дядо. Как да разбера истината?"
"Вземи това пакетче и го сложи в джоба на мъжа ти, ако до една година съседката не роди значи не ти изневерява."
"Какво е това, дядо" - питаше жената.
"Спукан капут" - отговаряше мъдрият старец и отпиваше от ракията.
"Благодаря, страшно ти благодаря, дядо" казваше тя и му подаваше шише 70 градусова скоросмъртница.
От нея дядо Пън приготвяше елексира на дълголетието, чиято рецепта се предаваше от поколение на поколение.
Така живееше дядо Пън и нямаше човек, който да е дошъл при него и да си е тръгнал без съвет.
Дойде при дядото един младеж, поговори с него, пийна от скоросмъртницата и остана да живее в къщурката и да чиракува на стареца.
"Млади Пън, ила тук" - викана го един ден дядото и му каза: "Помисли, млади Пън, какъв е смисълът на живота и ела при мен като намериш отговор".
Отиде чиракът при стария казан зад къщата, седна и се замисли. Цяла седмица седя там - гладуваше, медитираше и пиеше ракия.
"Е, млади Пън, откри ли какъв е смисълът на живота?" - попита дядото.
"Да. Смисълът на живота е да оставиш нещо значимо след себе си." - отговори ученикът. "Не, не е това." - каза мъдрият Пън.
"Смисълът на живота е в търсенето на истината". "Не, не е и това".
"Смисълът е да се опиташ да разбереш вселената". "Не позна, синко. Не е и това. Още помисли."
Тръгна чиракът по белия свят да търси отговор на въпроса на дядо Пън. Минаха години. Върна се един ден в село Церперковица и попита за дядо Пън. Починал дядото. Дошли от цял свят хора и го погребали под големия селски казан. На младия си чирак оставил една 50 литрова бъчвичка с ракия скоросмъртница и едно писмо. Отвори младежът писмото и в него прочете:
в отговор на Малка роза :)))
#8
не казвай... !
не бива да казваш, иначе всичко отива на кино...
по добре едно писмо което дава възможности, пред едно което е само текст - дори и да съдържа най-великата истина.
или в краен случай....
както в "Как се казва тази книга" на Реймънд Смълян - "защо има нещо, а не нищо?"
пък и нали "Суеверието носи нещастие" :))))
хм...??
ухааа :)
това ми спомни една брадата история:
родило се детенце и още на едномесечна възраст проходило, на два месеца вече имало всичките си зъби, а на годинка - завършило първи клас с отличие.
и баща му го попитал:
-какво искаш , сине, да ти подаря, като си ми такъв умничък?
- масичка, тате. - отговорило детенцето.
... на три годинки вече имал висше образование, и то - с отличие, и отново поискал масичка за награда.
-на 4 - професор - масичка.
-на 5 - академик - масичка.
- на 6 - нобелов лауреат - масичка.
а на 7 легнал да мре. и татко му го попитал:
- сине, кажи на баща си, защо ти беха тия масички?
а детето рекло:
- защото масичките, тате... - и умрело.