ВАРИАЦИИ

Моята баба умееше да разправя приказки, умееше да си служи с думите. Знаеше, че само чрез думите и езика - и само чрез тях - животът й може да е цял и пълноценен. Тя ми разправяше приказки и ме научи как да слушам. Бях дете и слушах. Най-простото слушане е действие, решаващо за понятието език, по-важно и от четенето, и от писането. Бях дете и взимах думите за нещо дадено. Не ги разбирах всичките, но се хващах за тях. Приказките бяха стари и скъпи, и имаха огромно значение за баба ми. Бях дете, а тази старица ме въвеждаше право в ума и духа си. Водеше ме със себе си и аз заставах лице в лице с нещо свещено и вечно. Старите фамилии. Думите бяха лекарство; бяха вълшебни и невидими. ................................

Нямам какво да кажа друго! Докато баща ми ми разправяше действителни случки от своя си живот и този на приятелите си - твоята баба те е омагьосвала с древни приказки:)))