Лиана Даскалова

Знам, че аз съм замесена в тоя заговор тъмен на неспящите ангели с дявола безсънен; знам, че съм във центъра, задъхана, омотана - една душа в бента на вода с черна пяна. От това, че съм в заговор аз замислям кроежи, аз заплитам планове, аз изплитам надежди, аз не се примирявам на злъчта със заръката, непрестанно въставам - и оттам е мъката. Ако пиеш големи глътки небе, тия, трезвите, ще те накажат за пиянство и звездно хулиганство. Но ако се откажеш от небе, сама се наказваш. Страх не страх, в края на краищата всички ставаме прах, аз обаче не ща да съм прах в нозете, а едно облаче прах в небето.