Никос Казандзакис
1 отговора
3 прегледа
Никос Казандзакис
И рече критянинът, когато пламъкът на свещта
с котешки език ближеше
лунното мляко на белия лист:
- Дай ми, Господи, още малко дни
колкото шумата на една маслина -
да довърша Човека, когото извайвам
толкова години от критска глина.
Нощем се будя и го виждам:
целият зее от пукнатини -
сърцето му като гнездо се люлее
в клони от нощти и дни......
Исках да заселя в него птиче
което да кълве от дланта на небето,
а из гнездото змия наднича
и ме гледа право в сърцето!
Не изскубвай, Господи, корена ми от земята,
преди да пропъдя змията.....
Но маслините шумяха,
сякаш дишаше Хаосът -
и Господ не го чу.....