бушонът изгоря...

...точно, когато включвах печката. Синчето ми донесе жички и го оправих. Нагласих го както трябва и го завих отново. Пак включих печката и той пак изгоря. Повредата е в печката. Умозаключението прилетя неочаквано, но навреме. Обадих се на Боби. След пет минути Боби дойде и аз обясних случая. Боби побягна да си вземе фазомера, а аз извадих печката на удобно място и сипах в чашки по 50 грама ракийка. Отворихме с Боби печката, а синчето ни гледаше с широко отворени очи. Казахме си наздраве и тръгнахме... Видима повреда нямаше. Огледахме всичко най детайлно. Затворихме печката. Синчето донесе нови жички и аз нагласих бушона. Завих го на мястото му. Боби включи печката. Бушонът изгоря. -Повредата е само в печката! - сподели убедено Боби, а аз налях по 50 грама. Отидох и звъннах на Кольо. След 5 минути Кольо и неговият фазомер пристигнаха. Аз сипах нова чашка 100 грама. Казахме си наздраве. Кольо каза: - Повредата е само в контакта! - и го издърпа. Контактът според Кольо бил съвсем редовен на външен вид, но все пак... И го свали съвсем. Огледа, одуха и пак го сложи. Затворихме печката. Казах на удивения си син да донесе веднага всички жички. Донесе ги. Оправих бушона и го завих. Включих печката. Бушонът изгоря. Боби спомена: - Че така може да ти изгори цялата инсталация! А Кольо: - Нищо не разбира! Синчето ни наля по 50 грама. Иззвъня телефонът. Обади се Мишо. Щял да идва към мен. Аз само да съм направел салатката. Направих салатката и Мишо със своя фазомер дойде. Пийнахме дружно. Мишо докладва: - Повредата е в самия кабел на печката. И го свали. Сложи нов. Имах един стар. Затвори печката, а аз междувременно оправих бушона и го завъртях. Синчокът тържествено включи печката. Бушонът изгоря. На вратата се почука. Беше съседката Гичева. Млада съседка. Младата съседка приплака: - Телефонът ми е блокирал. Нали може... Разбира се, че може. После дойде при нас в кухнята. Мишо направи място, а Кольо й сипа 100 грама, а на нас по 50. Боби й даде вилица за салатката, а синът ми - салфетка. Наздраве и отпихме. Пак се чукна на вратата. Отворих. Кумът, кумата и детето Александър. Много им се зарадвах. Детето Александър и синчето отидоха кротко в спалнята. Кумът и кумата - при нас в кухнята. На кума си сипах 150 грама, а на кумата само 100. Гичева им даде вилички. Отпихме единомишлено. Кумът възкликна: - Че и без фазомер работата е ясна! Всичко идва от ключовете на печката. Те правят късо. Но трябва да се разбере точно кой ключ прави късо! Кумът отпи и свали един ключ. Съмнителен ключ бил. Почовърка го и доложи, че вече не бил съмнителен. Сложи го на печката. Боби оправи бушона и го завъртя. Кольо включи печката. Бушонът изгоря. Кумът си сипа нови 150 грама ракийка, а кумата весело го заплаши с вилицата си. Вратата на кухнята се отвори и влезе братовчедка ми с приятелка и двама хулигани. Тя дружи само с хулигани според чичо ми - сиреч баща й. Външната врата била отворена и те влезли направо. - Нали не е неудобно?... Абе как ще е неудобно. Само печката дето такова... Дадохме им чаши и вилици. Те останаха прави. Нямали нищо против. Къде ще ходят в другата стая. По-добре да сме заедно. Сипахме им по 100 грама. Хулиганите разгледаха печката и се рапениха: - Белята е само в тази стара печка. Обаче с какво човек да си купи нова печка?... Кольо си шепне нещо с Гичева, а тя се залива от смях. Мишо със своята вилица подава доматче на кумата, а кумът на Мишо - краставичка. От спалнята се чува трясък. Отидохме всички. Погледнахме през вратата. Детето Александър се беше качило на гардероба, а синчето ми беше търкулено върху спалнята. Току-що скочил от гардероба. Играели си на космонавти. Спалнята от своя страна беше полегнала. На външната врата отново се почука. Мишо отиде да отвори и доведе жена ми и две нейни най-близки приятелки. Всички влязохме в кухнята. Жена ми наля по 100 грама на приятелките си. На себе си не. Тя не пие. Но се загледа в печката и в хулиганите около нея. Едната приятелка звънна по телефона и каза на мъжа си да дойде да оправи печката. И да не си забравя фазомера. Той дойде с фазомера и с едно момченце - сладинко и с едно момиченце - кукличка! Нямало на кого да ги остави. Дадох му виличка, а жена му наля 200 грама. Отпихме. Пристигна синчето ми и детето Александър. Заявиха откровено, че са гладни. Сладинкото момченце и момиченцето кукличка се присъединиха. Минутка, само да оправим печката, заклех им се аз. Пак звънна телефонът. Вдигна жена ми. Говори. После ми предаде, че на тъщата, майка й, се е изгубила котката. Отивам да я търся. Групата ме увери, че през това време всичко ще бъде о`кей. ВВ

:))) Много е хубаво, марийке. Кои имена се крият под краткото ВВ?

А бе к'во става днес, бе, където и да отида все хубави неща чета.. Марийке, к'во да ти кажа, душа, ти си знаеш... Брей, тъз Марийка :))) ps заявявам, че хвалбите са ми напълно сериозни и даже леко намръщени.

А Даниил Хармс?ХМ...Благодаря ти за смеха:) Все пак чела ли си Даниил Хармс? Страхотно е това:)

aма за шестокраката сврака и кафето ли? и лисицата, дето й казала... и за падащите бабички? :))) ей, хора, ако някой може да ми подари за коледа тази книга - ще го споменувам живот и половина :))) свиха ми я, гадовете опашати... моите приятели :)))

Аз ще я потърся по антикварите...Последно я гледах за 22...Нямах пари тогава:( После не я гледах:( А това за кражбите на книги е толкова тъпо, че е като да ти откраднат китарата...

а, не, да ти откраднат китарата е по-тъпо. тя нали е жива, а книгите са живи във всичките си екземпляри и са по-заменяеми от дадена китара ... :) ... или взета... неправомерно ... :)

на мен са ми крали устната хармоника на един купон....Почувствах се много тъпо, защото никой от присъстващите не можеше да свири. За какво му беше тогава - на който и да е. За спомен? За какво? Нищо ...Купих си други хармоники. Обаче усещането за гадория си остана. От тогава много внимавам къде ходя, с кого се събирам и дали това, че разни хора изглеждат много приятни , означава че наистина са такива... Ама човек се учи цял живот:)

ами аз винаги съм се чудела защо? няма пепелници по задните врати на такситата и кой? ги яде... такова... краде. докато 1 ден намерих на земята цял пълен найлонов плик с пепелници. веднага спрях 1 тахи и връчих съкровището на шафьора (много ме кефи това: "шафьор"), да ги раздава по колегите... хобита секви. :)

ей, з., нали знаеш кой съм? да не е да стане некоя грешка пак :) НеОНеЛ, ама сега си марийкам нещо тука...

[линк]

Липсваше ми. Таман щях да те питам - както се пее в песента - "към нея пристъпил изчервен до уши и смутено попитал -коя си пък ти":) Здравей отново! Трябваше отдавна да се сетя:)

И изобщо - къде изчезваш?

ама аз заради дргите

ама аз заради другите, бе, стига си ме излагал пред хората, че не мож ме позна :)

н е ! искам я с букви върху хартия! да си я вземам в кревата, ако реша :) но, благодаря и на това :)

Колко грама ракия е сипала литературната героиня?

:) ти знаеш ли, че и на мене ми хрумна това? така, като гледам - точно 3 шишета :)

Kyde si? Niamam te na ICQ v nas, aide iavi mi se:) (neoHe/)

много ми харесва как е направено :)) но я няма историйката за свраката :) и... не можеш да си го занесеш в трамвая и да си правиш трохи от бисквити между страниците и да си ... обаче e хубаво. ох, ако само можеше да е от хартия :)