Част от мен

Обич Последна битка аз със себе си ще водя, но сили нямам изтощена съм сега. Обичам те и за това се мразя. Отдадох ти се с цялата душа. Зовях те във съня си те допуснах. Пробуждах се със затаен от страсти дъх. Харесвах те, когато бях ти безразлична. Обичам те- аз нежно ти шептях. Сега отивам си, макар да страдам. Разкъсвана от въре мен всичко ме боли. Прости ми! По- добре сега аз болка да си причинявам Обичам те, сега ме изпрати. На този когото обичам, обичах, но не искам да обичам... ако искате ме критикувайте , само Ви моля не продължавайте в рими написаното от мен.

Страхотно!!! Красиво и същевременно тъжно....... и до болка искрено...... Поздравления!!!!

Blagodaria :)

Стоя безмълвно на скалата Оглеждам се… Във морските вълни, Ндавесва се над мене сянка, Но си отива… Щом извърна аз очи! Каде си тръгнал? Пак ли бягаш? Защо крадеш от моя сън? Нима е страшно да погледнеш, Очи изпълнени със скръб Нима е страшно да докосваш, Трепереща от страх ръка И да целуваш устни Със нежност, а не със страх и самота. Върви си… Ти си само сянка, Един безличен силует Ще търся образа ти нежен В лицето на човек. Za niako koito tarsia....

Отдавна не бях чел нещо толкова блудкаво. Сигурно има поне още 100 000 стихотворения, които приличат на това.

Не е блудкаво, а си е много хубаво даже.

Egati tapniata.

Blagodaria za podkrepata :P, a na tezi koito ne go haresvat... edva li biha mogli da razberat i chast ot tova koeto sam napisala, i sled kato sa tolkova dobri, zashto ne ostavite neshto vashe tuk. Mnogo lesno e da kritikuvash, no trudnoto e da go napishesh i da imash kurazha da go pokazhesh na sveta.

Kritik написа: ------------------------------- Egati tapniata. То си е много хубаво, ама 10 годишно дете като теб едва ли можего разбере!!

Никъде не твърдя че съм добър в писането на блудкави стихотворенийца. Пък и не виждам каква смелост се изисква да отегчаваш хората с такива. Мога да пробвам нещо все пак, мисля че не е толкова трудно:

Ето какво сътворих след 15 секундно мислене: Изчезваш във ноща забулена в мъгла. И става ясно - умира любовта. Аз знам ще плача много, ще вия и в ноща ще бродя в преследване на призрачно създание дори без основно образование.

Абе що се заяждате с момичето? Толкова може, толкова пише... ...а е хубаво написаното, щото е искрено и необработено, като морска раковина... ...след още две-три години (и влюбвания) знаете ли кви стихове ще пише?...(((-9).. ...Арчи.......

.

Прав е Арчи!!!! Само тези влюбвания да не я доведат до писане на проза, обаче! Тогава "сладката мъка" отива по дяволите, спира да е сладка..... Поздрави на всички : Дени

Blagodaria vi, zashtoto mi davate kurazh, blagodaria i na tezi koito me kritikuvat. Blagodaria :) Kolkoto do vlubvaniata, mlada sam oshte :) niamam i 20 iskrenno se nadiavam da ne bada mnogo razocharovana, kato posledniat pat :)))))- zashtoto voobshte ne zvuchat nevinno stihovete mi ot tozi period... triabva im malko redaktirane, no otkrovenno kazano az ne ia podkrepiam, zashtot se promenia smisala i opita da predadesh chuvstvoto tochno v tozi mig.

НИКАКВО РЕДАКТИРАНЕ!!! И така са си супер!!!! Естествени..... жестоко искрени...... до болка изстрадани.....

Това е страхотно, а който не го разбира ........ Незнам защо но виждам себе си в твоите стихово (не беше далеч този момент когато и аз се чувствах така). Жалко че нямам тази тарба да го изразя като теб. А за редактиране и дума не може да става. И така са страхотни, защото са искренни. Браво

Пепел Аз искам да съм огнена стихия изпепелила твоето сърце и разпиляла пепелта му в безкрайното море. Тогава аз ще бъда вятър ще нося лекия прашец и сякъш тебе ще докосвам, макар да си прозрачен силует. А после тихо ще разпръсна сърцето ти във морската вода, и във вълна ще се превърна бушуваща от урагана на страстта. Ще те обгърна и ще те целуна, любими мои, достигнали сме вечността! Обичайте се!

Харесва ми, Гери, И продължавай....така някак по-лесно човек успява да стане по-силен от болката А за тези, които даже и не аргументираха критиката си ще кажа: Вие или никога не сте изпитвали истински чувства или толкова сте ги заровили в (под)съзнанието си, че ви съжалявам :-)