любими строфи

По залез * Ухилено слънцето казва ни "Сбогом!", лакирайки запад в уискиев цвят и с целия блясък на бисерна дрога изсипа деня пак на здрача в потира, из който все жадно от грешния свят времето, братче, да пие не спира. А слънцето черпи го с дните ни вечно, излива ги привечер щедро към запад. Години минават и скъпата течност, ей тъй на живота сълзлив е изпита от времето сприхаво, бързащо в трапа с боклук безучастно от раз да ни срита. И все пак с филтрирани дни би склонило во веки веков да ни помни туй време. Но...мътни са нашите с полъх на гнило - гъмжило от вредни лъжи и капризи. Даже... изпрахме парите с белина, да светят по-гот от звезди в планетариум. Слънцето хлътва зад глухи чукари, а златото в залеза хич не е лъскаво. Трябва, братле, да си спретнем анализ докато плиткият живот не е хвръкнал! И въпреки факта, че само по залез в небето перфектни звезди се извезват, нали не е нужно съвсем да се мръкне, за да открием и други съзвездия? СТОИЛ РОШКЕВ * със съкр.

твои ли са любимите ти строфи? хм, наистина не е нужно съвсем да се мръкне... поздрави!

Ето нещо, което ми е много любимо: *** Разсеяна доброта Все закъсняваме... И все отлагаме (добрата дума), докато стане невъзможно късно, докато пак ни изпревари по-актуалната от нас - смъртта. Неопростими и неопростени. Не ме целувай по челото... Константин Павлов *** mar, чакам да ми напишеш още нещо, което ти е любимо. Поздрави: Fiona

Добрите хора лесно се обичат- магията е да обичаш лошите! С един от тях-най-лошият от всички да споделиш пробитите си грошове да ти почерни погледа и празника, да ти приседнат глътката и залъка, а в нощите,когато му е празно, да те вини,че си му дала ябълка. Да те обича,ала само тялото, да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска-прокълнато ялова- да не родиш на някой друг децата му... А ти сама да се затвориш в клетката, да му подхвърлиш нежно ключа на победата и нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа! И да мълчиш!Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът, дордето не реши да те погали най-лошият човек...и не заплаче. веднъж сълза отронил е обречен- добър и свят пред теб да коленичи- тогава можеш да си тръгнеш вече- добрите хора лесно се обичат...

Харесва ми. Ще го запомня.

Mnogo dobre. Dage otlichno.

tova e super stihotvorenie, tvoe li e?

Отговори, де! Твое ли е???

istinno e tova e vazhnoto

Не,не е мое.Само пунктоацията е моя-нямам навика да помня пунктоации.Писала го е Мария К.За "к"-то нищо не мога да кажа.Доколкото знам не е Канова-дето си издаде стихосбирката в цигарена кутия.Всичките й неща са все такива силни,стряскащи и страхотни,но не ги помня.

Mnogo mi hares tova stihotvorenie ako mojesh napishi oste edno dve!haresva mi zastoto e realno se nadivam che ste pishesh pak! Sivi!!! Slade the Leveller написа: ------------------------------- Добрите хора лесно се обичат- магията е да обичаш лошите! С един от тях-най-лошият от всички да споделиш пробитите си грошове да ти почерни погледа и празника, да ти приседнат глътката и залъка, а в нощите,когато му е празно, да те вини,че си му дала ябълка. Да те обича,ала само тялото, да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска-прокълнато ялова- да не родиш на някой друг децата му... А ти сама да се затвориш в клетката, да му подхвърлиш нежно ключа на победата и нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа! И да мълчиш!Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът, дордето не реши да те погали най-лошият човек...и не заплаче. веднъж сълза отронил е обречен- добър и свят пред теб да коленичи- тогава можеш да си тръгнеш вече- добрите хора лесно се обичат...