Nicshe vs Пратчет :)))

Чета разни изказвания за сериозна <-> несериозна литература и ми се дощява и аз лепта скромна да внеса. Не е зле да се размахва байракът на естетския пуризъм с галантен приклек зад неоспорими авторитети, но според мен провокацията да се размислиш над сериозните неща с намигане има много повече шансове да успее, нежели троснатото "Моими устами глаголет истина!". Първото е насочено към зрелия интелект на способния да оценява читател, второто - към чистия и гладен за постулати/готови истини мозък /тук могат да бъдат включени(временно) и гимназистите старша възраст :))) /. Да не говорим, че е лесно и садистично приятно, някак, да спориш и се ебаваш с бетоновоза на твърдата позиция и недвуслмислено постулирания/подреден Всемир. Съвсем друго е, обаче, двустранната комуникация с автор, който ти се ухилва: "Друже, животът може да е гаден (макар че може и да не е). По още една бира докато ми разкажеш?" Та така. Не рипам срещу философската (а и известна литературна:)) стойност на Ницше (и компания, де) - те трябва да се четат с цел трупане на интелектуален опит (а понякога - и тренировка на воля и търпение), а Пратчет (пак - и компания) са за след това - за тихите уединени следобеди в хобитовата дупка. Може, обаче, и да греша.

Got:)) mnogo mi e interesno kakav shte e otgovorat na tova ot strana na ljubitelite na 'serioznata' (kakvoto i da znachi tova) literatura. pri vsichki polojenija shte e zabavno:)

"За да критикуваш Шекспир трябва да си поне Толстой" ;)))

Не знам как е възможно да гледаш сериозно на живота и света.Ако човек се задълбочи в разни теми,съвсем сериозно може да посети психиатрията.Как да живея и мисля в свят,в който правят палта от зародиши на норки,в който милиони млади момчета се избиват един друг,за може някои чичковци да си продават оръжието,в свят в който има толкова много глад,мизерия и ужасни вируси,че просто се чудиш как още си жив!Аз лично стоя отстрани и се смея.Нищо друго не мога да направя.Има хора,които правят това и онова,но то си е просто капка в морето.И как можеш да кажеш,че има нещо абсолютно сигурно,като живеем само в три измерения и още се чудим кое е четвъртото.Че то дори времето и пространството не са абсолютни величини.Дядо Анщайн направо се изплези на всички.Не знам как още съществува такова понятие като "аксиома".Спомнете си оная за двете точки и правата.Дрън-дрън!

като чета как се смееш, смехът ти е сериозен, май .. ;Р А аксиомата е улеснение. Направи езика, например, относителен като смисъл и общуването спира. Може, обаче, и да греша.

Е да ама е смях. А пък Сократ точно заради това е заявил "Аз знам,че нищо не знам"-заради относителността на думите.

Тц! - заради относителността познанието ;))) Иначе за смеха си права. Много обичах една жена, която имаше навика гордо да вири носле и да се опитва да се усмихва, тъкмо когато й избиваха сълзички. Мощен похват, уви, мъжете не разполагаме с подобен. Може, обаче, и да греша.

Е да ама... сладури от всички тези писания стигхахте пак до темата за: "много обичах една жена... когато й избиваха сълзички..." Alas - щом са й избивали сълзички, май не си я обичал съвсем... виж временно сме тук за кратко, тъй че докато си правим планове за бъдещето... ти си знаеш ;))

......за Сократ.И следният анегдот ще ти го докаже.Значи..... Един тип гони друг и крещи "Дръжте убиеца!"."Убиецът преминава покрай Сократ,но той и опит не прави да го хване.Гонещият го пита задъхан: -Защо не го хвана?Той е убиец! -Убиец?Значи работи в кланица-отговаря Сократ -Ама не-пени се оня-той не убива животни,а хора! -Значи е войник -Но той убива в мирно време! -Е значи е лекар-установява Сократ накрая понятията са относителни и туй то!

Знаеш ли, мила Натали, в случая си мисля, че конструктивен спор е, когато с опонента взаимно претегляте в очите на другия гледните си точки. Твоята ми допада, но моята ми се струва по-вярна. Коета не значи, че аз съм правия. ;))) Може, обаче, и да греша.

Zashto li mi se struva, che razgovorut stana psevdo-seriozen i, sledovatelno, psevdo-neseriozen? Niakude po putia se izgubi celta na zanimanieto i se stigna do "na si ti kuklite, dai si mi parcalkite"... E, moeto mnenie e dosta otnositelno... :o))))))

Alas,и аз си мисля същото.Твоята теория ми допада повече,но пък моята е по-вярна.Спорът почва да се обезсмисля-пък и се отклоняваме от темата-както мило ни се намеква,така,че хайде да прочетем някоя и друга книжка и да поспорим в отделна тема-вече подплатени със по-сериозни знания и доказателства. Та доколкото си спомням от къде почнахме,мисля,че сме на едно мнение.Познанието е недостижимо за човека,затова е глупаво да се гледа сериозно на "животът ,вселената и всичко останало" и затова обичаме автори "несериозници" като нас и си ги четем с удоволствие.Обаче това не означава,че отричаме авторите "сериозници" /поне аз/,ами с избирателна пропускливост четем и тях /поне аз/. Сигурна съм,че няма да се съгласиш с всичко изписано до тук,така,че чакам коментара и поправките ти1 Н.

Хи-хи-хи! ;))) Какъв спор, бе, Слънце? Виж, представи си за момент, че сме двама съсухрени от времето бистрооки старчовци, като от Каравелова повест, които са се скътали на сянка по ореха и чакат августовския пек да превали, току изпукат с някоя костица и си говорят сладко и зареяно. Има ли Истина, Тема, Теза, Спор, който би над-тежал над това простичко съ-споделяне на мигове и светове. (Тука го забаналих малко, ама нейсе) Та тъкмо, затова трябва да се чете "Ницше", за да можеш (след лека прозявка) да кажеш: "Кхъ-кхъ-ъъъ, абе ти знай'ш ли, че @-@-@...@-@-@" А аз да ти отговоря: "Мд-ааа, умен човек.. Бе, то и @@@ (следващия в списъка) си мисли, че @-@-@...@-@-@, ма я кажи(сръгване с лакът), помниш ли ZU, дето сега много знае, как далдиса в Ганкината вада (това е митична случка, от времето сме били пастирчета и сме припкали по цял ден след козите) ?" Тук ZU се размърдва сънливо и цитира Сьорен Киркегор (или, след кротко и усмихнато изсумтяване, ни проклетисва). Айде стига, че се пре-увлякох. ;))) P.S. И, все-пак, предвид че никога не съм виждал (наживо) антерийка, защо така добре си представям, как би ми замирисала, ако я вдигна и я поднеса към лицето си след като е постояла в двора, на тревата, под следобедния припек? ;)))

Ужасно мило!Ама наистина много мило и нежно звучи твоето описание!И ми замириса на препечена антерийка.Антерийката е нещо като връхна дреха,нали?Да не е онова дето го носят хайдутите-нещо като наметало на райета?Или това беше ямурлук?Леле,за малко да напиша махмурлук! Ама аз обичам да споря,да приказвам,да обяснявам.Е да ама като ме напече следобедното слънце,особено ако има няколко забравени от вчера бири,умрели от студ в кофата,на дъното на кладенеца..... Обаче/"обаче" е думичката,която преобръща всички други думи/ кой вярва,че Земята е кръгла?!!

като ви "слушам", почвам да вярвам във всичко :) да сте здрави! н.

Да, аз също мисля, че изчерпахме темата. ;)))