щастието?

МОЕТО ЩАСТИЕ Доволен съм с малко и с малко богат, и грижи смутят ли покоя ми, брат, със чашка и с песен - за първи ли път? - ги пращам по дявола нека вървят! Понякога стискам от мъка пестник, но бой е животът, а ти си войник! Безгрижният нрав е богатство за мен: пред никой не скланям глава унизен. Гнетят ме нещастия, скърби и страх! Но вечер с другари - лекувам и тях! Когато сме стигнали читави, брат, защо да си спомняме злото назад? Съдбата ми - кранта, се спъва навред. Към зло, към добро ли, да кара напред! Аз своята участ, добра или зла, ще срещна усмихнат с "добре си дошла".