Мълчанието
5 отговора
10 прегледа
Мълчанието
Джейн подхвърли нещо интересно. И на мен се е случвало да млъквам и напускам приятните разговори. Кажете ми, има ли според вас виртуози в това... Да умееш да млъкнеш, да умееш да говориш, да умееш да замълчиш... Но в нито един от тези случаи да не изглежда така, сякаш се оттегляш... Май това е много сложно.
Мълчанието
взе ми думите от устата Иво...точно това поисках да кажа докато четох това, което беше писала Танита
много малко са хората, с които можеш да седиш и да мълчиш и това да не тежи във въздуха.
но ми се струва, че не точно това е което пита тя.
по-скоро става въпрос за някакъв вид напускане на разговора, да замълчиш по средата му.....може би когато просто няма какво да кажеш. а не защото изпитваш вътрешната потребност да мълчиш
в отговор на едно ку-ку
#4
Мълчанието
Да, разбрах какво имаше предвид Танита, аз по-скоро продължих мисълта на Джейн от преди това.
Мълчанието
и за едното, и за другото говорех...
колко е хубаво, че тук я няма принудата от реалния живот да се говори... често ми се случва в компания да дрънкам, да дрънкам, да дрънкам - да усещам, че го правя полунасила, защото така трябва, защото е прието, защото е по-лесно, защото така съм се научила... притеснявам се, когато разговорът се забави и като се чувствам виновна за това... глупаво... а има хора, които с лекота замлъкват, тихичко, неусетно - и не им е некомфортно
а другото - да помълчиш с някого - това е толкова рядко. с бившия ми съпруг не ни се получаваше. нависваше едно напрежение във въздуха, просто като с електричество зареден... докато с мъжа, с когото живях 3 години, можехме да си мълчим часове и да ни е приятно. с първата ми приятелка беше същото...
понякога си мисля, че мълчанието, както казва Иво, е лакмус за истинската любов и за истинското приятелство...