Опозиция

Чувствам се на парчета. На всеки се случва. Аз обаче никога не съм могла да се съглася със себе си. Аз съм си вечна опозиция)

нещо случило ли се е?

Не, нищо не се е случило конкретно. Просто това явно е състояние, което можем да наречем перманентно за мен. Здравей. Джейн! Ти как си?

Нима не ти се е случвало. Вечно колебание и то във всичко, което не значи, че нямаш решителност, а просто някак премисляш. Някакъв кадър от случващото се непрестанно се преповтаря, нещо непрекъснато те спъва. Не мисли, че съм депресирана. Просто се питам кога животът ми поне веднъж ще бъде само бял или само черен.

здравей, Танита :) вероятно никога няма да бъде, предполагам... на мене непрекъснато ми се случва това, за което говориш. как се справяш с него?

Не съм убедена, че искам наистина да се справя с него. Поне мога да се похваля с това, че животът ми не е праволинеен или пък еднопластов, еднообразен. Но, понякога, наистина не искам да се колебая...

а аз искам..., но все не успявам.... измъчва ме непрекъснатото колебание. а много често ми се налага да не се колебая - става ужасно: правя нещо, без изобщо да съм убедена, че трябва точно така - и се питам, питам после, и се упреквам... относно еднопластовостта: скокни до клуб 40-50 и прочети темата "Бременна съм"

изглежда си онлайн ако имаш кю, ще ми е приятно 59757072

Ще скокна) Без самообвинения - светът сигурно щеше да е скучно място! Трябваше вместо опозиция да напиша друго.

Он-лайн съм. На мен също ще ми е приятно, но не мога да си регистрирам. Не се оправям с машините)

не мжеш да регистрираш кю? а имаш ли изтеглено?

как става това - без самообвиненията

Теглих си два пъти дори, но нещо не успявам да се справя. Не става без самообвиненията)

Наистина нищо не става без самообвиненията. Защото всичко съществено се случва преди тях. Прочетох онзи форум и не само. Не зная защо аз не мога да посоча нито една жаба и нито един принц или обратното. Жабата от един виц пък казва - Знаех си, че не съм омагьосана принцеса. А рибарят си мисли, че е цар. Всичко е само в мислите, май?! Ку-ку, Иво, Джейн, къде сте и добра вечер за всички.

някой беше казал:"разликата м/у децата и възрастните е,че едните възприемат света черно-бял,а другите цветен"т.е.когато започнат да се преливат зветовете...,значи порастваме. аз, сякаш, предпочитам зветността,но в детското възприятие е истинското виждане.не знам...

всички обичаме по-шареното а истинското често боли. или теб, или отсрещния. понякога съвсем незаслужено. в милионите цветове по-лесно можеш да избягаш от нараняването - да не нараняваш, и да не бъдеш нараняван