Страх ме е

Влюбена съм в жена. Страх ме е. Толкова много ме е страх. Защо ме плаши толкова много това? Защо? Трябва ли? Страх ме е! Защо я обичам? И защо ме плаши това? Любовта през страха си отричам, а нощем умирам за нея и търся я даже в съня.

Strah ama kef :)))

от какво те е страх? точно от какво? опитай се да намериш отговора и половината страх ще се е стопил. виж, с другата половина е по-сложно... но в този момент вече ще си разбрала трябва ли, или не моят отговор е, че не трябва. но това е отговор, важащ за мене. освен че не ми помага.... а всъщност..., чуй сърцето си - не си ли щастлива?

Не съм щастлива,Джейн. Тази любов не ми носи щастие. Носи ми само страх. Един огромен страх,който дори аз самата не разбирам. От какво точно ме е страх ли? От това,че тя би могла да ме осъди заради това,което аз чувствам към нея. От това,че любовта ми е в разрез с проклетите норми налагани в обществото. От безсилието ми. От войната,която трябва да водя със себе си - и всичко това само,защото обичам. Не,не защото обичам,Джейн,а защото любовта ми е адресирана към човек от собствения ми пол. А срещу всичко това аз имам само един единствен аргумент - любовта си. Нищо друго. И това нищо, само увеличава страховете ми. Прави ги повече и по - големи. Много ми се иска да мога,като теб да кажа,че не трябва да ме е страх,но не мога,Джейн. Наистина не мога. Сигурно не съм толкова силна,колкото си ти. Опитвам се да чуя сърцето си - може пък и да съм щастлива. Дори през всичките си страхове. Или заради тях. Все пак аз я обичам. Защото не е ли най - страшно никога да не си обичал? Благодаря,Джейн. Желая ти щастие и любов.

трудно ти е... и почти нищо смислено не намирам да ти кажа, за да ти е по-малко трудно. освен едно - не воювай със себе си. самоунищожително е, толкова, колкото не можеш да си представиш. достатъчно ти е проклетото общество с проклетите му норми... ти самата, ако забравиш за миг обществото, ако забравиш света около теб - усещаш ли разлика в любовта? по различен начин ли се обича мъж и жена? благодаря ти за пожеланията. любовта и щастието ти ги желая на теб. съвсем невъзможно ли е да се откриеш пред нея? или дори не смееш да си го помислиш? .

Лилия, И аз минах през същото.За първи път ми беше. Не и казах. Беше ме страх от реакцията и. Повече ме беше страх отколкото ми беше гузно, че я лъжа. През април тя радостно си стегна багажа, прегърна ме както се прегръща човек, когото няма да видиш повече, на мен ми застана нещо на езика, но... После тя отлетя. И аз си останах сама. По-точно открих чат-а, стая LesBi, която обаче никак не замества моето момиче. Да парафразирам Стефан Цанев, да си бях носила новите дрехи навреме.

какъв чат, бога ми?! какво заместване... това да не е бурмичка от машинария... нищо не може да замести един човек. дори друг човек. ако сега се влюбиш, ако сега си имаш друго момче или момиче - то е друго, нали? и любовта е друга. обичай си човека, докато го имаш

Напълно подкрепям Джейн. Лили 1-та ми любов трая 9-години случи ми се още в ученическите ми години ,като цяла една година се борех какво става вътре в мен ,че усещам толкова различно едно момиче.после започнах малко по малко да откривам чувствата си пред нея и ... изживях нещо невероятно не че още сме заедно тя си има семейство,но винаги ще обичам този спомен след време съумяхме да запазим дори приятелството си,защото двете не искахме да се загубим напълно.не ти обещавам край като в приказка,но кой знае? пожелавам ти щастие.

Колко ли пъти в мислите си водим разговори,които вътре в нас изглеждат толкова лесни. Правим признания,които не звучат нито толкова трудно,нито толкова страшно. Докато не се наложи да ги кажем на глас. Да го направим наистина. Тогава изведнъж само за миг загубваме цялата си смелост - и без това толкова крехка. И всичко отначало. Монолози,водени стотици пъти,до болка познати и тривиални. И всеки път си казваш,че другия път непременно ще и кажеш. Но този друг път е винаги толкова далечен. И толкова труден.Толкова...

Толкова пъти наум ти признавам, а дойде ли време да кажа на глас - мълчалива,безпомощна и безмълвна оставам. А ти се усмихваш. През сълзи и аз. (Надявам се,че ще ми простите този поетичен анонс.) Всъщност кое е по - страшно от двете: Да признаеш на някого,че го обичаш и той да те отблъсне с неразбиране или никога да не откриеш любовта си и да умираш скрито с нея? Безспорно и двете,но ако трябва да избереш само едното? Трудна дилема,нали? Не,не трудна - жестока.

ako reshish vsichko da ostane vutre v teb ne mislish li che dosta dulgo vreme moje da ti se sluchi da jiveesh s edna iljzia,a prez tova vreme da sreshnesh drug chovek s koito veroiatno dori shte se razminesh,zashtoto shte bydesh vglybena vse oshte v svoiata nespodelena love.znam che otstrani e lesno no shtom ti go pisha sigurno sym prejiviala niakoi neshta i s tezi dumi se optivam da ti kaja che triabva da si po-silna i da ne si pravish sama problemite da izglejdat golemi. ami ia si predstavi che ako razkriesh your love pred tova momiche i to ti otvyrne s vzaimnost,kolko kolko hubavi momenti ili po-tochno vreme si izgubila zaradi straha.spored men i dvata sluchaia e po-dobre da imash otgovor,otkolkoto bezpomoshtno da se miatash v neizvestnoto.

048 872875-call mi if you want to....

zdrasti , prosto savsem sluchaino ti prochetoh saobshtenieto . Mojebi e veche tvarde kasno tova da e aktoalno , no kakto i da e ... Znaesh li az sam momche , no shte ti kaja , che spored men tova koeto tyolkova mnogo ti se iska ne triabva da si go spestiavash . V drevna Garcia e imalo edno mnogo popoliarno dvijenie narecheno hedonizam. Aristotel e bil sashto uchastnik v nego . Ta to e imalo edno takova logo: neshtata koito ni donasiat takiva raiski udovolstvia niama nachin da sa greshni , togava prosto si gi nabaviai povechko , no nedei zabravia che vsichko prekaleno e vredno... Az imam mnogo za razpraviane . Pishi ako iskash da ti kaja kak da se kefish povechko :) Kalinkata

ще ти разруша илюзиите. извинявай. по-добре е. когато обичаш и те обичат, не е по-лесно. даже напротив. губиш дори възможното оправдание, че не си знаела, че тя не е знаела... а ти имаш това...

Заеби проклетите норми в обществото!! За да не съжаляваш по-късно. Успех, миличка!! В която и да било любов.

Burni, neobhodimo li e da i palnish glavata s takiva barkotii samo zashtoto te e pozgazila niakakva sluchka ot koiato si ostanala tolkova afektirana? Izvini me ako sam mnogo direkten, no po-dobre i dai niakakvi napatstvia po-mekichko ! Tia prosto e savsen nova v tazi situacia i ima nujda ot malko oriantacia.... misllia , che mojesh . ili pone taka izglejda ot nachina ti na mislene... Kalinakta

Jain, mnogo mi haresa napatstvieto ti kam neia . MIslia, che tia ima nujda tochno ot po tozi nachin . RAdvam se , che ima niakoi normalno misleshti hora naokolo..... Kalinkata

Lili, prosto si mislia , che naistina se obremeniavash prekaleno. Opitai da i pokajesh kakvo chuvstvash /ako namerish , che e umestno/! Shto se otnasia do obshtestvenite normi - to te se opredeliat opredeleno ot choveshkite nujdi v dadeno obshtestvo.... V tvoia sluchai te sa postavenni ot pamti veka ! Borbata izglejda si ostava samo vatre v teb !?! Struva mi se , che prosto triabva da se otpusnesh i da probvash tova , koeto tolkova mnogo iskash. Opitai da pogovorish s tvoiata lubima neshto v tazi tema ! Prosto da se oriantirash za shansovete si . Tibetcite kazvat , che realnostta e tova koeto se iaviava v glavata ti , a pak ti imash kontrol varhu neia ...?! Prosto ne se lutai v mnogo mislene i veroiatnosti , zashtoto samo shte se preumorish! Deistvai Lili ! Uspeh ! Kalinkata

Нищо не ме е газило, но съм виждал достатъчно сгазени край мене. Ако ме бяха слушали навреме, нямаше после да страдат толкова. Лили, престани да криеш чувствата в себе си.

???