самотата

САМОТАТА Стара тема, банална тема, омръзнала тема, решавана многократно по някакъв начин и нерешена за всеки от нас поотделно. Има ли я? Как я приемате? Как я решавате? Страдате ли от нея? Как се спасявате, с какво, по какъв начин? Радвате ли се на самотата. Какво е това - спасение от задължения и досадници, неизбежно зло, спътник, временно състояние, "екстра" към живота, наказание или нещо друго. Да й обръщаме ли внимание или да сме доволни, че я има. Че най-сетне сме сами, че можем да бъдем само със себе си, да направим най-после многократно отлаганите неща за себе си. Но доволни ли сме от тази възможност. Все още ли я искаме. Как да продължим? Какво да правим? Трябва ли времето, което ни истава (за всеки различно и незнайно) да запълваме механично с празни приказки, с телевизия предимно, изоставяйки и отказвайки се от реалното човешко общуване само защото последното често носи разочарования, досада и др., но пък в редки случаи може да откриеш "човека на живота си. Моля, бъдете искрени и без патос и излишен оптимизъм. ОТГОВОРЕТЕ ПО ЧОВЕШКИ.

САМОТАТА Е КОФТИ РАБОТА

По човешки ме е страх. И често бягам в самотата си - именно поради този страх. Страх, че ще ме заболи. Давам си сметка, че това е вид егоизъм, егоцентризъм може би е по-точната дума. Но с годините не привикваш към болката, даже може би става по-остра...

тежка тема никой не иска да я зачекне както трябва и да даде изхода но това е толкова индивидуално - разбирам "самотата" на темата

не съм убедена, че има изход. освен, може би, да свикнеш да си живееш с нея. както гърбавите си живеят с гърбицата. ако ти звучи грубо, тогава както човек с лунички си живее с луничките :)

а защо някои я хвалят и са доволни от нея, защо?

ами защото е много по-гъжно и подтискащо да се оплакваш от нещо, което така и така си го имаш.... ако си сам - не е ли по-хубаво за душата да си повярваш, че е така, защото го искаш и защото е прекрасно, а не защото нямаш друг избор...

Ako znaete angliiski, opitaite na [линк]. To e samo za samotni hora.

откъде на тази възраст да знаем разкажи ни

Аз познавам две страни на самотата: Едната - ако не можеш да живееш сам със себе си, значи никой няма да може да живее с теб. Освен това , такава прекрасна, изискана и умна компания :-) - едва ли другаде има. Другата страна: Човек е социално същество. Без контакти със себеподобните си - той спира да измисля нови неща и психически се уврежда . Може би трябва, на всяка цена, да правим нещо средно .

ъхъ мноу вярну!

Никога не спирай - това е спасението.Целта е нищо,движението е всичко.Има хиляди начини да не загубиш вкуса към живота.И винаги, ама винаги има поне един човек на този свят, който има нужда от теб.

ХАРЕСВА МИ ПРЕПОРЪКАТА. ВИНАГИ ИМА ХОРА КРАЙ МЕН, КОИТО ИМАТ НУЖДА ОТ МЕН, НО НЯМА ГО ЧОВЕКА, ОТ КОЙТО АЗ ИМАМ НУЖДА

Считам, че всяка възраст си има своята самота. Разбира се самотата на по-възрастните е по-тежка можеби защото се насъбират и други чувства-огорчение от неблагодарност на синовете или дъщерите, или незачитане, загуба на приятели от поколението, по-голяма социална уязвимост. Това, че самотата си остава за сметка на самотния и никой "не го е Еня" за никого се вижда и простащината на "участника" по тази тема FIGHTER ОТ 09.03.00. А и на всяка крачка...

АМИ БУРГАСКИ ДИАЛЕКТ СЕГА.......:-)

ela mi izqsh madata ako askash da te opasha mejdu krakata

Fighter е една чудесна тийнейджърка . ... Искам да знаете това . :-) Трябва да различавате младежката веселост от всичко останало . :-)))))))

А защо си държиш курчето в гърне, за спомен ли ? Че ти и без това не си разбрал нищо , ... може да го изхвърлиш .

И КОЙ СИ ТИ , НЕЗНАЙНИ ЕЛФЕ ,ТА ГОВОРИШ ХУБАВИ НЕЩА ЗА МЕН , А АЗ ДОРИ НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ!

Срещали сме се в чата . Харесвам те . :-)