Малко за разтуха : )

Моята втора изгора беше от Стара Загора. Трета бе Първолета габровка, но проклета. Следваща беше... да: Маца. Маца бе гарга от Враца. После залюбих и Юла. Знаеш, тя беше от Кула. Следваше Ваня от Враня, както и Мими от Варна- дребна и много коварна След нея връзка неявна имах със Яна от Трявна. И тогава дойде ред на Бистра. Бистра бе, от Силистра. После май беше Елена. От Скръвена, не от Елена! В Дървеница свали ме Росица- бе от семестър вдовица. Помня и хубава Станка. Станка бе софиянка. Донка бе македонка. Светла беше от Светля, А пък оная бе... Рашка имаше кръв малко влашка. Другите веч са отскоро и затова за пред хора още не ги обявявам. Само едно съжалявам: Хич, ама хич се не сещам моята най-първа среща где и с коя я проведохме и за кво ли се после разведохме?

Hit-ър 5-ър написа: ------------------------------- Моята втора изгора беше от Стара Загора. Трета бе Първолета габровка, но проклета. Следваща беше... да: Маца. Маца бе гарга от Враца. После залюбих и Юла. Знаеш, тя беше от Кула. Следваше Ваня от Враня, както и Мими от Варна- дребна и много коварна След нея връзка неявна имах със Яна от Трявна. И тогава дойде ред на Бистра. Бистра бе, от Силистра. После май беше Елена. От Скръвена, не от Елена! В Дървеница свали ме Росица- бе от семестър вдовица. Помня и хубава Станка. Станка бе софиянка. Донка бе македонка. Светла беше от Светля, А пък оная бе... Рашка имаше кръв малко влашка. Другите веч са отскоро и затова за пред хора още не ги обявявам. Само едно съжалявам: Хич, ама хич се не сещам моята най-първа среща где и с коя я проведохме и за кво ли се после разведохме?

Това ми прозвуча като българския вариант на Mambo #5:))

: )

ЗАЩО ЗАПРАВИ ПЕНА ОТ ДОЛНА КРЕМЕНА И ЛИЯ ОТ РУСИЯ!? :-)))

Моята втора изгора беше от Стара Загора. Името беше му Гошо но пък смърдеше на лошо... Третият беше Григор – габровец, вонящ на пор. Следващ беше... да: Пацо. Пацо бе шиле от Враца. После залюбих и Зюмбюл‚ Знаеш, той беше от Кула. Следваше Станьо от Враня, както от Варна оня наперен Косьо – оказа се много неверен! След него връзка неявна имах със Ицо от Трявна. И тогава дойде ред на Силистра с господин Сомчев‚ политик бистър. После май бе от Елена‚ Кирчо... или от Скравена? Във Дървеница разбих годеници – Минчо напих с бира‚ с лъжица... Помня един със брада кат катанец – Станчо се казваше‚ бе софианец. Дончо бе македонче. А пък оня айдук кръглолик с двете трапчинки бе май от Балчик‚ но му не помня името вече... беше май само с плувки облечен.. Черничкият‚ с обицата е Рашко имаше жилка циганско–влашка. Другите веч са отскоро и затова за пред хора още не ги обявявам. Само едно съжалявам: Хич, ама хич се не сещам моята най-първа среща где и с кого я проведохме и за какво ли се после разведохме? Май беше нещо свързано с хора... Бреййй‚ сплетниците нямат умора!

: )

Искам приказен принц да ме чака.... да ме открадне във мрака! Такъв не намерих във Варна ни в Стара Загора ,ни в Трявна. В София също го няма в Русе, в Силистра и в Баня. Няма го в Перник, в Разград няма го в Стария град. Не го открих даже в Германия в Италия, Франция,Дания! В Интернет даже го гоня, явно избягал е с коня...... Това беше малка усмивка за всички вас!

Но ще пожънеш ти каквото си посял! От всеки приказно–невероятен бал остават стъпкани в прахта и смесени със вино безчет листенца розови‚ невинни... А музиката отлетяла подсилва тишината вяла и само тих ветрец разлиства смачкана покана на пода‚ в тази бална зала опустяла... И вече не ухае на парфюм‚ а всеки в своя вътрешен катун стои наведен или над яхния‚ или над вестник‚ пълен с простотии‚ или пък цака карти със кума... така са принцовете‚ ефимерни същества... ...и ще го видиш по чорапи как гадно от брадата му стърчи салата... И пръска с пастата за зъби любимите ти баняджийски гъби‚ поставени от теб със нежна грижа във ваща обща баня. там мирише съвсеем неуловимо на парфюм... ...дали е същият?... като във твоя сън?

И въпреки чорапите и пръските, парфюмите, миризмите и гъбите, все още мечтая ,че вреименно не постоянно и дремещо при мене щастието с принца на бял кон ще пристига!!!! Той сигурно няма да е с лъскав костюм "Картие", но ще е моят мечтан и обичан принц ........за него съм мечтала от дете!

добре‚ дете! щом твоята мечта е тъй дълбока‚ че в нея можеш да побираш океан от най–обикновени дневни сивотии разбирам‚ че заслужила си тия щастливи мигове при тебе да накацат и твоят принц дали ще е от враца‚ от бобов дол‚ от исперих‚ или мадрид ще дойде с гръм и трясък‚ с прах от път покрит‚ в очите му обаче – блясък... и всичките звезди на колене той в твойте скути ще изсипе... килимите навий поне! така и ти‚ и те ще изгорите...

На война като на война - сменяме стратегията : ) Една хубавица със силикон понаблъскана от челна корица, цветна и лъскава с поглед премрежен за мене мечтае. Но погледът мой за нея нехае. Със сключени вежди все пак я поглеждам небрежно. Красива е. И навярно лъвица дива е, ала не знае, че ник'ва надежда не може да храни за мен да получи тя виза. Но както изглежда все още се мами със мен под ръка да излиза защото видяла, да се пресягам с ръката потрепва тя цяла и се повдига горката плуваща в щастие вече… Ала е толкоз далече направила извод погрешен - посегнал съм в тази посока заради вестника днешен. Истина твърде жестока, и страничката се преобръща за да не видя как с мъка дълбока сълзите си ще преглъща. Без това да ме трогва плащам на вестникаря, който трудно, но смогва с вятъра да се скара, че му разлиствал кориците. Тръгвам и оставям лъвиците по лавиците да се свиват - никъде те не отиват. Те си оставaт самички. Пищни красавици всички, ала нямат за никого виза... И с вестник в ръката забързвам към къщи и влизам при оназ пепеляшка, която от виза не се нуждае нито от попечителство- В мене завинаги тя е със постоянно жителство.

Не искам зведи ,нито блясък! Да ми говори за тях ми стига..... скитник с една само риза! Без пещера и каруца с над 100 коня искам от него духът на принца очакван! Да мечтае за вятъра и за далечни морета..... да бъда неговата Жулиета! Да достига простора далечен да му повярвам, че в любовта животът е вечен! Знам, че ти изглеждам луда, невежа , но мечтата си не очаквай да зарежа...... Тя е толкова малка, човешка но знам, че е изключено да имам грешка......

Не знам коя е тази Пепеляшка.... но и завиждам съвсем хлапашки! Мисля, че в живота всеки си има своя шанс да срещне любимия(та) Само че не всеки налучква, че именно в това се крие смисъла на живота ни скучен! Аз не гледам силиконови атрибути.... Е, възхищавала съм се от мускули надути.

super si the Lord - chudeh se na vsichki prostotii napisani tuk i sluchaino popadnah na tvorenieto ti - veche ne sajaliavam , che iztarpiah prednia bokluk !

И аз. Но това не е завист‚ Жозефина. Това е... шушне меко връз коприна острото перо. шепне‚ бързешком върти се... цветно колело.. Ситен мраз обърква пътя на въздишките нечути. Тръскаш грива... колко пъти... блясъче по ней излиза‚ свети праната ти риза‚ а очите ти... в нега. Нещо смътно‚ най–вълшебно пъди твойта самота... Що е жажда? Без вода стъпваш в прах вместо в трева‚ а небето е отгоре. Красотата на лъчите слънчеви‚ в очите впити ти не виждаш... но летиш... Може би пък просто спиш? Може би не си съгласна с тази утрин‚ така ясна... Може би‚ ако разпериш своите ръце нагоре най–внезапно ще политнеш? ...все така... безкрайно скиташ... А обърнеш ли се – там той ще е. Знам... просто знам.

Той слънчевият ден е, аз пък съм нощта ......очаквана! Той вятърът е, който винаги е неспокоен и призрачно забързан! Аз съм мъглата , нося в себе си тайни понякога така сладки и омайни, че самата аз от тях се страхувам! Той обикновено в небето пътува от разперените си криле не може да ме вижда! Аз съм водата , но не тази от горските бързеи, а тази ,дълбоката в реката спокойна, дето дъното и не можеш да видиш Той е пътника ,винаги от някъде пристига и винаги е с една и съща риза! Аз съм очакването ,което преминава в изпращане веднага щом на прага ми застане....... Така че дори да се обръщам пак около мене е........същото.

Спукана му е работата на Трендафил Акациев,ще умре от глад /смях/ при наличието на такива велики познавачи на човешката душа и майстори на мереното слово:-)))))Що не земе да се гръмнете и двамата.

Лафонтен ,колко велик е бил когато кратка история е съчинил за лисицата и гроздето кисело.... Даааа, за случайни минувачи е писана.....:-)))))