Ужас!

В този клуб темата за остаряването , като че ли е любима на много хора.Четете дневниците на Макс Фриш - ще ви стане още по-подтиснато ...Щом сте такива мазохисти може и да ви помогне да излезете от състоянието си.

Може да пробват и с Кафка.Действа страхотно- въобще!

Много странно - аз също изчетох доста неща, ама точно пък това не ми дойде на ума :) Драга самовлюбена - Вие да не би да си мислите че освен Вашата самовлюбеност няма нищо наоколо ? Добре е, че четете , а мислите ли също така че сте вечна? И освен хубавите неща които четете - някоя собствена мисъл или човешки страх не Ви ли спохождат понякога ? До тук от прочетеното в този клуб - не намирам ни най-малък намек за това което наричате "Ужас!" - дори напротив - това може би е най-добрият клуб :)) Най-искрения дори е може би по-точно....

... тя е в някакво специално настроение... и изобщо не е самовлюбена, обзалагам се... не усещаш ли автоиронията и хлапашката провокация :) хубаво е, когато хлапакът у теб е жив и прави дяволии.. и ще продължа с обзалагането: "Дневниците" на Макс Фриш не са й безразлични

да - подтискат ме дневниците... но все пак Макс Фриш е писал в края на 60-те - твърде отдалечено от нас време... В този ред на мисли - предпочитам да чета "Луна и грош" на Съмърсет Моъм....

мен да не би да не ме подтискат... :( а "Луна и грош" - да! :) но: мислиш ли, че Макс Фриш е писал само за онези, от 60-те? щото ми се струва, че в някои базисни неща човеците, общо взето, не са се променили особено за последните 2-3 000 години... а добрият писател пише за човеците, не за случайното време-място, в което живеят

Много хубаво казано е това за хлапашката провокация и самоиронията... Аз не съм много самовлюбена, но безмерно се харесвам... Понякога имам чувството, че носът ми става като този на Пинокио... И си казвам поглеждайки се в огледалото - Господи, колко съм хубава)))

Но съм доволна в общи линии. Чувствам се добре. Когато аз се харесвам усещам ,че и другите ме одобряват. Най ужасното е когато аз не се харесвам. За моя голяма радост това ми се случва по рядко, но за дълго време не мога да изляза от това положение.

Много сте мили! Може би малко повече от приемливото начетени и докачливи, но може би в това е чарът на всички ни.

Прав си майсторе,страшно много си прав. Аз вече съжалявам за липсата на Самовлюбената.Без майтап,ако имам нейния E-mail бих и писал.Чувствам се виновен,че и наговорих доста глупости,без да е сбъркала кой знае какво.

х

Ще се разплача - какво милосърдие проявява Клавдий... Сълзи напират в очите ми и една гадничка мисъл - дали да не се завърна????? - Спокойно - за сега само плача ....

хмм... по-коварно средство от плача - когато трябва да се справяш с мъж, пък бил той и Клавдий - май не се сещам :)))))

О-о-о Джейн,плача е само едно от най-безобидните средства използвани от една жена да се справи с един мъж.Репертоара от йезуитски номера на жените е далеч,далеч по-богат.Още повече,че тук става въпрос за сълзи на радост и доколкото разбирам тази радост е заради предстоящите срещи на Самовлюбената с Клавдий:-о))))).

признавам , че на моменти дори АЗ съм изненадана от попаденията ти , Клавдий!!!!

??????????????Не разбирам!!!!!!!!!! Все пак радвам се,че отново си тук. Добре дошла!Чувствай се като у дома си.:-))))))