бременна съм!

Бременна съм от любовника ми, с който съм от 15 години. С мъжа ми нямам близост от 7 години. А сега съм на 48. Какво да правя? Имам разбира се две деца .Help! HelP!

Ти виждаш ли изход, освен един-единствен? Каква помощ ти трябва? Мога ли да помогна?

как какво ????

съзнавам колко кощунствено звуча, но щом пишеш тук, значи нещата не са 100-процентово (пред)решени в главата ти. 15-годишна връзка не е нещо, което остава незабелязано в едно семейство, дори и никой да не говори на глас за "скелета в гардероба". всъщност проблемът е тя - а не случайният й плод. него ще махнеш вероятно, което може би ще и най-смисленото. но проблемът - не само твоят, а на цялото семейство - остава. всеки семеен психолог би ти рекъл, че няма по-отравящо нещо за едно семейство от "скелетите в гардероба" - неудобните тайни, които всички знаят, но се правят, че не съществуват. начинът за лекуване е говоренето за тях, съвместното обсъждане, колкото и да е болезнено. защо не опиташ да поговориш с децата... да потърсиш разбирането им и емоционалната им подкрепа... със съпруга ти ще е по-трудно, но защо не опиташ... а дали ще махнеш плода, в крайна сметка ти ще си решиш. и не забравяй, че на тази възраст рискът от вродени увреждания на детето е повишен с пъти, така че ако все пак избереш по-неочакваното, направи съответните изследвания за подобни увреждания преди да минеш третия месец.

ама на тези години не знеш ли какви средства за предпазване има :(( съчувствам ти обаче ...

Абе то не е за приказване!!!

Ама че късмет! Благодарим ти,че споделяш с нас .Ще ни е обеца на ухото,че тези неща се случват не само на зелените млади неопитни момичета.

Нямаш много възможности. Но се питам как си могла да живееш толкова дълго така - с двамата. И защо? Не си ли мислила за развод? Не за да се омъжиш за другия, а просто за да си по-спокойна. Вероятно децата ти не са малки и ще те разберат. От известно време мисля за това кое е по-добре - лош брак /не става дума за скандали, побоища, пиянства и др. такива, а за скука, досада, изневяра/ или културен развод. Интересно, когато питам за това женени - те са за развод, а разведените смятат, че лошият брак е за предпочитане. Скоро ще трябва да реша...

Аз бих казал само : Олеле Боже!

няма правила - твърде лично е , а и някак не стои добре примерно един опит за разбор на чужда ситуация (извинявай за последната част , но така мисля) иначе отстрани нещата винаги изглеждат по-различни - решими , ясни , "аз така бих направил" , "никога не бих.. " и т.н. и това което ти предстои да решиш за своя живот - също няма да е лесно - но ще си е твоето решение - кой каквото и да ти разкаже , обясни или доказва ... и за да се опровергая сама - веднага бих ти казала "аз бих взела решение , което не би навредило на децата ми" но няма да е самата и универсална истина , защото няма просто такава :) лек weekend

... защото не само щеше да е квадратно-скучно, но и много щеше да ни боли. човекът е като безпороден пес, роден и израснал на улицата. когато грижовни люде го спасяват, вземайки го вкъщи, песът нощем тихо вие... накрая се изсулва от каишката и се връща на Улицата - при колите, които го мачкат; при кучкарите, които го дебнат с телените си примки; при децата, които го замерват с камъни; при порядъчните граждани, които му хвърлят храна с отрова; при ... ...правилата като каишките, Моли...

Даа , интересна тема се оформи май ... Хайде да я продължим след weekenda :)) Има какво да се напише ... Лек и спокоен weekend , Джейн :)

са важно нещо в живота ни. Но има и други неща - знаеш ги, също така важни. Различни, несравними. Как можеш да ги степенуваш?

Не знам какво да ти кажа...Ти ме накара да се замисля. В мислите ми няма упрек, нито учудване. Моли се!

какво искаш? И как искаш да живееш изобщо? Ако знаеш, ще знаеш и отговора. Приятелят ти изглежда не е свят, да търпи подобно положение 15 години, по каквито и да било причини. Едва ли можеш да разчиташ на него. А дете от него? Изобщо не мисли за такава възможност...

Приятелят ми е върха. Той ме чака да реша 15 години и сега е безкрайно щастлив. Но аз не искам да убия тази любов с брак. Защото знам, че нещата ще станат същите - както в брака.

Махни детето и си карай както преди. Това е истинския живот. Направиш ли друг избор, ще съжаляваш повече.

не ги степенувам в никакъв случай - това просто не е възможно ... Друга ми беше идеята , съжалявам че е прозвучала така ... Знам какво значи да се вземат подобни решения - никак не е лесно и никога не си уверен или уверена дали си взел най-правилното решение... Но има и нещо друго - дали е необходимо толкова много да се премисля всяко решение ? Дали няма да се получи по-добре, ако се реагира интуитивно ? Или както по-горе Готвача предложи " Моли се ! " - май това е най-удачното - иначе от всичките тези неща, които пишем едва има кой знае каква полза ...

как повече няма да ти остане време да си отлагаш решенията цял живот. Що за човек си да тормозиш двама мъже поне 7 години? Че то за това време мина перестройката и промяната , пък ти като Буридановото магаре..

това са ми най-щастривите години. Аз не искам да вземам решение. Имам съпруг , който е чудезсен баща , с който сме приятели , който се грижи за сдемейството и децата си. Разбира се, че си има любовница. Дори мисля, че знам коя е. Децата се чувствата добре . Е те вече са големи, но защо трябва да им усложняваме живота с нашите проблеми. А човека, с който съм била най- щастлива е също до мен. Винаги до мен. И се обичаме, защото не сме съпрузи. защото най- добрата ни същност е заедно. Защото нямаме време да си омръзнем, да си досадим, да се скараме. Защото това време заедно е много малко.