Какво става

Какво става , когато онова , за което тук се говори най-много си отиде? Когато вече любовта е "прегоряла". Когато тя , доколкото може да бъде познаваема ви е до болка позната. Когато ви се струва , че нищо вече не може да ви изненада. Когато , доскоро "Любов" се превърне в "Навик". Когато и да ви се иска ново начало , не можете да го имате , защото сте хванати в капана на семейството , създали сте деца , дом , стелажи в мазето и т.н. Бягате ли? Като така и така тук си мислим , че сме анонимни - що не кажете какво правите Вие ?! Или не се чувствате така? А-а-айде бе!

Ако знам точно кое ново начало искам, превръщам капана в трамплин за всички. Ако просто ми се иска разнообразие, вземам си го с крачето в капана, но тогава има и други крачета там и ги боли, дори и да не знаят защо.

Нищо не става докато мислиш за нещото като капан.А то е просто пристан където се завръщаш за да осмислиш впечатленията си от нови пътешествия....И там има повече мисъл,чувства,вярност,разбиране,прошка.ех,какво ли няма там.....всъщност има това което ТИ ще донесеш от света навън.

всеки тьрси тих пристан, а като го намери започва да тьрси нови маршрути за нови пьтешествия? ;-((

Продължаваш да живееш. Дори май става и по-интересно - просто преставаш да зависиш от другите - в смисъл надеждите и мечтите са свързани вече със самия теб. Приеми го като вид освобождаване. А то си е такова. Повярвай ми - и в това има определена прелест.

Това е като ония виц за семейсто което отишло на кръчма да празнуват 25 годишен брак и нямало за какво да си говорят. Така че човешо е да заиеш в някоя улица, е може да не се получи но пък има и друти улици.

ostava edna pustota - losho e obache ako se zadyrjish dylgo v neia

Защо не опиташ да разгледаш съдържанието на пустотата. Понякога тя съдържа ця океан от ценности, за които обикновенно оставаме слепи.

za cennostite - absoliutno sym syglasna , no primerno na men tova ne mi e dostatychno - cennosti - dobre , moite pri tova , a posle ? i smisyla samo v samoosyvyrshenstvaneto li se systoi ?

Нищо лошо в това. Въпроса е да докараш кораба обратно в пристана а не да го разбиеш.Ама трябва да си добър морски вълк.

По повод кораба - преди време прочетох това (преди доста време беше наистина и тогава някак все още не го разбирах добре). Дано автора няма нищо против че го цитирам - Венко Евтимов е поета : ДЪЛГО КРУШЕНИЕ Потъва семейният кораб. Потъва. Не издържа на поредната буря. И на палубата изпълзяват стари грехове с миши опашки, лоши думи със миши уши, стари съмнения с миши души. Омръзна ти да изпомпваш водата от трюма с помпите на компромиса. Към теб се подават от всякъде спасителни пояси, не по-големи от венчални халки ... Потъва семейният кораб. Потъва. Е, капитане, ще останеш ли последен ?

Моли, смисъла е нещо индивидуално за всеки. Един индивид може да намери смисъл в самоосъвършенстването. Друг в забавлението /пак нещо съвсем индивидуално/. Просто понякога е добре да погледнеш по-внимателно в нищото. Обикновенно го отминаваме. Мисълта ми беше, че и любовта и брака са неща, които вървят, развиват се, еволюират по някакви си техни правила а ние обикновенно вместо да се опитаме да вникнем в тези правила търсиме началото, раждането. Приемаме порастването на децата си, макар, че ще е много хубаво да си стоят бебета и да им се разваме. Защо да не добием същата нагласа и към взаимоотношенията между хората?

Разбира се. Всъщност защо всеки от нас пише и чете тук ? Може би така си сверяваме часовниците? Или търсим нещо което всеки сам за себе си не е доизбистрил достатъчно ? Дискусиите по принцип за хубаво нещо - иначе нищото всеки си го носи повече или по-малко в себе си.

пристанище? И то пак да е така тихо и гостоприемно? И благодарно, че твоето корабче е предпочело именно него? Ами наистина лошо няма, но за морския вьлк, не за пристанището ... ;-Ь

А защо да не поставим брака на плоскостта на застарялото приятелство, особено в случаи като моят - в който по-дълго съм била в пространството на този мъж, отколкото без него? Някога отдавна, пак поетеса - Надежда Захариева - ми предложи ключа към моя си брак. Простете за приблизителния цитат : "А в свободата, дето с тебе сме си дали за цял живот сме се оковали..."... Кво толкова - бракът може да бъде и общо пространство, общо минало, малко леност към промяна и добър - техничарски-хигиенен секс, от време на време - както и да звучи това изписано? П.С. Хъм - от толкова брак вече забравих къде е редно да се членува - разместване на ценностите - може би?

Ако нямаше това, което наричаш "капан", щеше да си в непрекъснато мятане насам-натам, като кораб в бурята, чието котвено въже се е скъсало.