за простите неща

12 отговора 1 прегледа
#1

за простите неща

харесвам простите неща. късите и ясни изречения. не ми се чете нито пише. обичам да мисля за нищото. то ми харесва. в последно време се чудя и не мога да разбера хората. като две капки вода са. с тази разлика че в капката вода има повече съдържание.
Отговор
в отговор на python #2

за простите неща

Питоне, и другаде друг път ли си бил python, или е само моментно настроение?
Отговор
в отговор на python #3

за простите неща

Стига да поискаш и ще видиш, че има и прекрасни неща около теб. Света е шарен и само от нас зависи да виждаме и топлите краски! Хей , горе главата!
Отговор
в отговор на python #4

за простите неща

Ох , и аз ги обичам ! Само дето май няма такива ... Колко проста думичка е например "истина" ... Обаче не е такава - веднага може да се попита : "чия" , "колко голяма" и т.н. ...
Отговор
в отговор на python #5

за простите неща

Koi opredelia koe e prosto i koe slojno neshto... Za niakoi e mnogo prosto neshto, koeto za drug e slojno... Neka za vseki e tolkova prosto kolkoto moje da e :-)
Отговор
в отговор на python #6

за простите неща

Простите неща не са за простите хора! Капката вода е сложно нещо - цяла вселена! Разгледай я под микроскоп.
Отговор
в отговор на python #7

за простите неща

Няма нищо по-просто от мълчанието. В него има много повече съдържание, отколкото в капка вода. Но малцина го умеят.
Отговор
в отговор на Бърни К. #8

за простите неща

само гениалните неща са прости.И не се срещат толкова често.
Отговор
в отговор на python #9

за простите неща

Питоне, отегчен си до краен предел. От какво? Твоето дори не е отчаяние. Отегчение и безразличие. Виждаш само това, за което имаш вътрешна нагласа, а тя е пустота. Защо?
Отговор
в отговор на python #10

за простите неща

Много впечатляващо е, че напоследък всички живеем в голямата говорилня. На всички нива, във всички посоки. Всеки има да каже много неща, а не иска да слуша. Впечатлявщо е и това, че разговаряйки помежду си като че слушащия чува онова, което е минало през интерпретацията на собственото му желание какво точно е искал да чуе. Не е ли шизофренно това? Някак си епидемично? Никой специалист не се неаме да го анализира, макар, да е видимо с просто око. Ти Питоне имаш ли някакво обяснение за това?
Отговор
в отговор на Светлина #11

за простотията въобще

По лесно е да се говори, когато живееш в макросреда, в която лъщата е приета като общиствена норма. И какво от това ,че говориш - така и така си знаеш, че никой не те слуша. А, в ОНАЯ книга е казано: По делата ще ги познаете! И още нещо - когато мълчиш, не значи че слушаш, дори и че чуваш - не значи. Сетих се за една шопска приказка: Язе не знам как е, ама не е и така!
Отговор
в отговор на python #12

за простотията въобще

Развесели ме. Влез в [линк], ако не си го правил до сега. В рубриката "Лаборатория за езиково инжинерство" ще намериш доста весели неща като лъгика например. лъжата, кой и как я произнася и колко убедителен може да бъде.
Отговор
в отговор на Светлина #13

за простите неща

Човек вижда в нещата това , от което има нужда.
Отговор