Предадена ли съм?

Когато най-близкият човек не ви казва нещо, за да ви спести тревога, но ти случайно разбираш за това от приятелите му, как се чуствате? Аз се почуствах като предадена. Стана ми болно, много болно, че той не ми се е доверил. А започнах и да се съмнявам във силата на връзката ни. Може би ще ми мине и ще го забравя, но в момента съм в силата на емоцията. Нова съм в този клуб и ще се радвам да ме приемете!

Просто не е трябвало да знам. Вече ми мина!Бързо ми минава лошото. А може би не трябва?

Трябва. Така е по-лесно за теб. Може би, това, че не е искал да те нарани говори и за чувствата му към теб.

Да, страхотно е да знаеш и усещаш, че някой те обича. Когато бях по-млада си мислех, че опиянението от моята любов е най-прекрасното нещо. Но сега разбирам колко прекрасно е да те обичат. И затова в моите пожелания по различни поводи пожелавам:"бъди обичана".

Това е самата истина. Защото когато обичаш, винаги изпитваш и болка, особенно ако любовта ти е несподелена. Когато те обечат се чувстваш щастлива, защото разбираш, че някой има нужда от теб. Бъди обичана!!!!!

Пази любовта си и все пак е по-добре,ако бяха споделили проблема и с теб.

Ако не ти беше казал нещо, глобално, касаещо вас двамата или пък те беше излъгал...... Но това, че е искал да ти спести тревоги, говори само добре за него. На тебе не ти ли се е случвало понякога да скриеш нещо от болен близък или възрастен роднина? Ако ти се е случвало припомни си какви са били подбудите ти. Не са били липса на доверие, а грижа за близкия

Знам какво е да те предават. Не е приятно. Никак! Но е полезно и има смисъл. Апостол Павел казва, че страданието ражда твърдост, твърдостта вяра, а вярата надежда. Цитирах ти го не защото го е казал апостол Павел, а защото самата мисъл ми хареса и я видях, когато ми беше особено трудно. Така че - радвай се! Радвай се, че си обичана, радвай се че се грижат за теб, радвай се, че страданието ти е толкова кратко - радвай се, че си жива! И един съвет - без да си го искала: Какво те интересуват приятелите на близкия ти човек?

Благодаря ви! Не очаквах такава подкрепа. Наистина ми е добре и съм щастлива. А приятелите , те понякога правят без да искат гафове! Обичам ги и им прощавам.

Хубава вечер ти пожелаваме всички от нашето семейство

зависи. понякога споделянето поражда повече усложнения. не винаги можеш да изкажеш точно това, което искаш - а и да успееш, не винаги човекът до теб те разбира, така както би искал. съмнявам се, че изобщо е възможно пълно разбиране между двама души, дори и любовта да е с тях. и така, понякога, споделяйки, нараняваш много повече човека до теб, отколкото ако бе замълчал... но къде е границата между премълчаването и лъжата... не познавам някой, който би могъл да каже

"Границата" - това е основното, което трябва да се усети. Не успееш ли, създават се проблеми изискващи много, много думи, за да се премахнат.

Благодаря, беше приятна!

И всичко е вече казано и най-важното, че на тебе ти мина! Ти не свикна ли с предателствата ... как беше: Един бългалин - бабаит, двама - чета, трима - чета с предател. Аз си имим една молитва: Господи, пази ме от приятели, от врагове - сам ще се пазя. Е, добре, че не ми зе налага често да я вкарвам в обръщение!

Джил , що за реакция ?!!! Нали сама казваш "за да ми спести..." Тогава може би искаш за всеки свой проблем /или общ - разрешението на който е в неговата компетенция / той да се разтоварва върху плещите ти?!!! Това е неговият подарък за теб! Толкоз.

Джил! Не е страхотно и не е прекрасно , ако само те обичат! Трябва и ти да обичаш същия човек! Иначе е досадно , унизително за другия и .....такива работи.

Границата е в това : В името на какво /кого/ се прави .

в никакъв случай в името на истината - някаква абстрактна истина като такава... ако не мислиш за човека до теб, а за тъпата си истина - най-често резултатът е, меко казано, неприятен и за двете страни... отгоре на всичко, когато нараниш отсрещния с някаква истина, той не я и възприема така, както ти я виждаш - а я пречупва през своето Аз и понякога тя придобива неузнаваем за тебе вид

закъснял! Приказката си продължава. Темата е такава, че можеме дълго да обсъждаме и спорим. Важно е да ни става по-добре и да си помагаме. На това се надявам. Съжалявам, че не мога по-дълго да стоя при вас, но работата ми е такава, че ми е невъзможно. Но не ме "изключвайте" от клуба! Винаги , когато мога ще идвам. Божи дар е да намериш човек, с който чувствата да са в синхрон. И когато е така си заслужава да прощаваш , незабелязваш или подминаваш незначителни неща. А сега тичам към НДК. До утре, обичам ви!