молитва

молих се на Бог...да ми помогне да си намеря дърво.Само мое дърво на което * да вържа коня си след дълго препускане * да се изкъпя в сянката му и да свлека всичката умора * да се облегна и като по гръмоотвод болката ми да се изтече в земята *да допра чело до грапавата му кора ,то да прочете мислите ми и да ми ги преведе така че сама да се разбера И Бог ме чу....изпрати ми теб. * теб - патерицата на която се подпирам докато се кривя и куцам по пътя си *теб - тоягата която ме подкарва и подсеща"стегни се времето изтича" *теб - талигата която дрънчи в главата ми и се старае да ме отучи да мисля......за мое добро. Благодаря ти,че ме разбра, БОЖЕ!

Моли се и за мен, моля те!Аз не мога така-прекрасно е!

Мислите не те направиха щастлив/а/,нали?Но ако си се научил/а/да чувствуваш...!

Чувствата ме направиха разбираща и всеопрощаваща,драги/а/ Х.......... Дотам,че съм благодарна даже когато ми лъснат черните обувки с кафява боя!

Не ме разочаровай,моля те!Пиши пак в стихове!А,не тази проза с обувките и боята!.)

Kakyv po-hubav primer ot tozi s obuvkite Xeili... taka e v jivota vse pak. Hubavo e da sme dovolni ot jivota si i tova koeto ni podnasia toi bez znachenie sladko ili gorchivo. Samo taka mojem da se nasladim na sveta okolo sebe si, kato priemame vsichko i sme dovolni i ot okolnite i ot sebe si.

Мери,доволството е блато в което умира стремежа и живота изобщо.Аз съм вечно недоволна,защото искам още много от живота,а щом искам защо да не си мечтая за него-може и да се сбъдне!

ти си влюбена, нали? имаш нова любов? дай Боже, всекиму....

в реалния живот стиховете и сбърканата боя за обувки са странно преплетени... даже от определена възраст нататък май няма любов, която може да се храни само със стихове и да не забелязва сбърканата боя... или загорялата тенджера, неогладената риза, хленчещите хлапета и т.н. /сам можеш да си продължи безкрайния списък/

Xeili ti sama kaza na drugo miasto che jivotyt ti si techel niakak si predopredelen a sega tvyrdish che si vinagi nedovolna zashtoto iskash mnogo ot jivota i si mechtaesh tova koeto iskash da se sbydne. Xeili ne razbiram kak nedovolsvoto moje da porodi stremej i kak sled kato vinagi shte bydesh nedovolna i neudovletvorena ot tova koeto si postignala i imash, niakoga izobshto mojesh da bydesh shtastliva. Vyv vseki chovek syshtestvuva stremeja kym po- dobro, kym usyvyrshenstvane, no za da si shtastliv ot tova koeto si postignal i tova koeto imash triabva da mojesh da go ocenish. Ako si dovolna samo ot mechtite si Xeili moga da te pozdravia !!! Hubavi mechti imash, koito niakoga biha mogli da te napraviat shtastliva ako zabelejish izobshto che si gi osyshtestvila ;)

"Neshtoto",to iska samo tvoeto doverie . dai mu go i bqdi shtastliva .....

Молитвата от благодарност е много по-ефективна от молитвата от нужда!

Молитвата е сила, която крие неподозирани възможности. Дори неверниците в трудни моменти се молят. Ако се осъзнае, че молитвата е енергиен поток, отправен към всемирния разум, възможност за пречистване на душата и нов начин на възприемане на света много от проблемите ни биха изглеждали като незначителни. Мисля, че в стиховете това се долавя. Поздравления.

А той не го разбра.Когато Му ги казах,той промърмори "Това даже не е стихотворение", а аз пак го обичам........

не е нова.....просто изтрих ръждата на старата........