хайде да си помогнем

Стига сме хленчили, сигурна съм че при добро желание можем да си помагаме взаимно, просто много хора не искат да се помръднат. Обикновено като се обърна към някой с молба да ми помогне, веднага ми отговаря,"О, не, нямам никаква възможност!", което е пълна глупост, просто е егоизъм безпределен, мързел, страх, че другия може да успее повече от него. Не е ли така?

Izobsto ne e taka.Purvo zavisi za kakvo molish-dali ne e redno sama da se spravish s problema,a vtoro-kogo.Mnogo generalno zadavash vaprosa.Moje bi,ako spodelish nesto po-konkretno,ste mojem da ti pomognem.

Mnogo zavisi oshte i it socialnata obstanovka v koyato se namirash. As ghiveya tuk v Texas i e mnogo po razlichno da ochakvash pomosht v sravnenie ako ghiveesh v Bulgaria. Ne sum mnogo v techenie na neshtata v Bulgaria, no do kolkoto razbiram vceki se bori za sobstvenno sushtestvuvane i mnogo malka vuzmoghnost mu ostava da misli za drugite! Oshte zavisi ot obstoyatelstvata, kakto kazva i "Pesimista" akoimash po konkretna veryatnos moghe be dati budeme ot polza.

Как така едно време си помагахме, а сега не може.Какво се правят всички на много заети, като гледам всеки втори е безработен. Например, вчера на Великден, всички седят на компютъра и си говорят глупости. Значи всички тези хора нямат къде и при кого да отидат, това е вече проблем. Ами с намиране на работа на тази възраст???? Проблеми колкото щеш, а човек е социално животно и сам не може да се оправя винаги въпреки доброто си желание, почти винаги зависи от други хора.

Какво значи "едно време си помагахме",Надежда? Кое е това време?Отзивчивостта на хората не зависи от времето.Човек или е обърнат към другите или не.Друг е въпросът за възможностите...Тази тема е много обхватна.

Ne mislite li,che e vreme da zapochnem da viarvame poveche na sobstvenite sili,da razchitame predimno na sebe si.Taka triabva da vaspitavame i dezata-s doverie i otgovornost kum sebe si i okolnite.Nasheto pokolenie/az sum na 45/beshe sviknalo da izpalniava direktivi,spusnati "otgore" i to bez mnogo-mnogo da se zamislia.Pomostta,na koiato sega triabva da razchitame,e da povishim samochuvstvieto.

Добре де, аз с голямо самочувствие отивам да си подавам документи за работа вече 5 години, а те дори не искат да ме видят. Обикновено стои едно маце 20-годишно, което казва с усмивка: "Оставете една автобиография, аз повече нищо не знам. ТЕ ще ви се обадят". Естественно, никой не се обажда. Като го споделям това с познати и не толкова познати, те ми казват:"Ти луда ли си , без помощта на познати нищо не става!". Ще кажеш, че със самочувствие трябва да си създам собствен бизнес. Да, имам такъв , но в момента ситуацията е такава , че нищо не върви". Така, че човек има много често нужда от помощ. Не само в тази ситуация. Мисълта ми е, че много хора даже да имат възможност да помогнат на някой, не го правят. А понякога е нужно толкова малко.

Ами ето,че си помагаме по някакъв начин.Проблемите стават по-конкретни .Ти каква работа търсиш? Дори факта,че има кой да отговори ,вече е успокоителен.Това е началото на взаимопомощта.

Хайде де! Кажи си проблемът!