Za braka vuobshte

Zdravejte na vsichki, kojto imat predstava za braka.Razkazete mi za vashite vpechatlenia ot vashite brakove ili ot tezi na vashi priateli i rodnini.Bih iskala da si pogovoria s Vas po tozi vupros

Бракът е както си го направиш. Статистически проучвания на психолози доказват, че като цяло жените са принудени да правят повече компромиси, и като цяло са по-недоволни от възможностите си за реализация. Част от преуспелите ми приятелки - работохолички са стари моми. Следователно - правим избор според ценностната си йерархия. А веднъж направили го - няма що да мърморим. Поне аз засега се справям - и със семейство и с кариера. За мъжете-ергени знам само, че живеят значително по-кратко от женените такива (и от вдовците ха-ха!)

1%любов и 99%компромиси. Все пак като се прави статистика на продължителността на живота, нека не забравяме и качеството му. Да живееш напук, не е особено добър начин на живот :-)))))

Тук съм скарана с математиката - любовта не е допълнението към компромисите до стоте процента - тя си е независима променлива.

И аз отдавна искам да си поговоря с някого за това. Веднъж дори опитах тук - в клуба. След като си признах, че продължавам да съм влюбена в съпруга си и че страстта ни е силна и взаимна, коментарната част ми обеща скоро да ми се случи обратното. Отдавна съм разбрала, че чувствата м/у партньорите преминават през всички сезони. Трудното е да се запази взаимността не заради общото съжителство, а точно въпреки него. Едва под общия покрив и юрган се запознаваш истинки с другия, който се оказва учудващо непознат. А пълното разкриване се случва едва след появата на децата. Тогава става ясно кой кой е. Е, аз утре имам годишнина. Мога да споделя, че вечер, когато се прибирам у дома, изпитвам приятното нетърпение да видя съпруга си. Обичта ми към него е най-несравнимото чувство, което съм изпитвала. И съм щастлива да видя същото у него. Моля вас, които четете това, не започвайте пак да ме убеждавате как и колко скоро ще ми мине. А ти, АЗ, ако имаш желание да си приказваме по темата, използвай адреса ми! Желая ти късмет!

Radvam se, che taka burzo otkliknahte na temata, kojato me vulnuva osobeno mnogo v tozi moment, preosmisliajki sobstvenia si brak.Radvam se che priznavate che imate shtastlivi brakove, no az smiatam , che brakut vse pak si e lotaria. Viarno e, che zavisi i ot nas samite, no samo 50%, a ostavashtite zavisiat i ot partniora. Ne moze samo ediniat da grebe s greblata , nali? Za veslata triabvat dvama.Kazete kakvo moze da se napravi, kogato grebe samo ediniat ot partniorite, a drugiat se ostavia da go nosi techenieto i nakudeto go izduha viatara????

И аз съм имала такива моменти, за щастие съвсем кратки. Тогава и аз спирам да греба и само наблюдавам. Търся причината за станалото. И когато понатрупам впечатления, започваме да раговаряме. В началото е малко трудно и думите не искат да излизат. Но постепенно и двамата ставаме все по-искрени и си казваме един на друг какво ни е на душата. Избягваме да ползваме епитети и категории в преценките и определенията за другия. Това само може да огорчи още повече. Полеке-лека се чувства истинско облекчение от това че сме се изслушали, че сме се постарали да се излекуваме. Сякаш сме прочистени от своята си мръсотия и фактът, че сме го направили самите ние, ни прави горди. Невероятно усещане е. Не се тревожи, ако си в подобно положение. Нещата винаги търпят развитие. И понякога сами показват какво да се прави. Стискам ти палци!!

Blagodaria ti, makar i da ne znaia kakvo shte posledva.Smiatam, che suveta ti mi vduhna malko nadezda.Vse pak,kogato spodelih se pochuvstvah malko po-dobre.Loshoto e obache , che i da se opitvam da spodeliam s partniora si, niama osobena polza.Rezultaat e edin i sushti.

Горе главата! Единият трябва да започне! Нормално е другият да се дърпа, защото ще се чувства виновен, особено ако е мъжът. Не го обвинявай и ако можеш не плачи пред него. Идвай да си изплакваш мъката в клуба или на адреса ми.