Спомен /за Shtastliveca*

СПОМЕН ОТ ПРЕДИ! На моя скут като дете на нива най -милият,обичният ми спи. Навън небето тъмен гръб извива над паркинга със мургави липи. Играят сенки по лицето мило, по миглите пробягва топъл сън. Сърцето ми будува ,дъх стаило, до капка да опази тоя сън. Сърцето ми будува и се свива и моли да не свършва този път и все така по детски доверчиво все твойте длани в мойте да лежат!

Ммдааа! Хубаво!

Да ,хубаво е!:)

Човек неволно се поставя на нечие място от двойката.Нали?

I tova e hubavo ti da ne si pisatelka???

Да!Определено!:)

az biah tam!