Очакване

Стоя притихнала в нета и очаквам да се появи Той! Дори не го познавам, а копнея да го видя, да съм с него! Странно мълчалива съм тази нощ. Не говоря с никой друг. Искам да запазя всичките си мисли и чувства чисти и непокътнати - за Него. Обречена съм! Очаквам неизбежното! Той ме обърква, плаши и привлича едновременно, вълнува ме както никой друг досега, кара ме да се чувствам жива, желана и красива, да бъда... жена! Дали съм влюбена? Какво е любовта? Желанието да съм с него? Адски се страхувам от това... а го искам с цялото си сърце. Толкова дълго съм чакала... него ли? Защо тогава е този страх? Искам... искам точно той да бъде първият мъж в живота ми, да бъде единствен! Копнея за докосването му, за усмивката му, за целувките му! Липсва ми! Дали го обичам? Не зная...

и дано да ти отвърне със същите чувства! :))

Да затвориш всички врати в очакване на това Той да се появи. И той се появява, жив, реален и знаеш, че това е той, това е което си чакал, ти не мислиш, просто знаеш и чуваш гласът на сърцето, на душата, сетива ти го казват - това е Той. Да е на една ръка разстояние от теб, да разговаряш с него, да се смееш с него. Да се събуждаш с мисълта за него, да заспиваш с мисълта за него /но без него/, да говориш всеки ден с него /но той да е от другата страна, някъде/. Копнежът, желанието са още по-силен когато си го видял, знаеш как той се усмивка на казаното от теб, какво изражение има на лицето когато казва нещо, как мисли, как чувства, как е живял. И те плаши мисълта, че ще го загубиш, защото тук сме много и ти си една от тях. Страхът дали ще успееш да го накараш да ти повярва, да го накараш да те отдели от другите и да види в теб Нея, тази която и той може би е чакал.....................................

....става дума за хормони.

То е като да спечелиш от Тотото...:)

Хе хе хе...Вие май трябва да дочакате ...чичо доктор ми се струва...

Дай си поне e-mail адреса, ако не те е страх.

май сме на едно мнение :))) Ей сега ще си сложа бялата престилка и ще се укротяваме .........

propusnesh ?;-)

dobreeeee

Може би ми отвръща... или поне знае как се чувствам. Може би и затова се страхувам - той ме познава повече, отколкото самата аз се познавам. Надежда, очакване, копнеж и страх, почти ужас... дали усеща всичко това?

Още не сме се срещали... но останалото е така, както го описваш. Ти си го изпитвала, нали? А сега? Влюбена ли си? Знаеш ли, че това е Той? Не, не се страхувам, че ще го загубя, не съм го имала, за да ме е страх от това. Страхувам се от самата себе си, от силата на чувствата си към него. Никога досега не съм се чувствала така. И това ме обърква.

Мисля, че го открих, и то ненадейно, неочаквано и за самата мен. Нали затова беше нощната изповед?

zdravo obache;-)

Съжалявам, разбрал си ме погрешно! Споделих с вас чувствата си към един човек, към един мъж, който за мен е Той - единствен, очакван, любим и неповторим!

или захаросани лимони :) Има ли значение как ще го наречеш? За мен не. Важното е само, че замирам когато говоря с него, че му се доверявам изцяло, че цялата настръхвам от възбуда и страх, че той е единственият, който ме кара да се чуствам така.

Че беше случайно, беше. Надявам се само вероятността за успех да е по-голяма :)

КУКУРИГУУУУ...

:)) По-скоро той трябва да ме хване, но... мерси!

Първото неоходимо (не достатъчно, а само небходимо ) условие да спечелиш от тотото е да си пуснеш фиш. Така че само с чакане най-вероятно няма да стане. Успех все пак. Янко