След края

Една сълза в очите ми напира, светът размива се, обърква се съвсем. И всичко губи вечните си очертания, пречупено през призмата на моето страдание. Една стрела в сърцето се забива, но не е на Амур - с любов да ме дари. Една стрела на болка и терзание, с която нашата раздяла ме рани. Душата ми изпълнена със стон е - едничка струна в нея звучи - на вечна обич и копнеж по този, който само със скръб ме дари.

да се запознаем? Ти друг път писала ли си тук?

Не, не съм писала. Просто случайно се ровех тук-там. Видях, че във вашия клуб не пишат само глупости и реших и аз да напиша нещо. То, за жалост, е съзвучно с настроението ми в момента. Нека да се запознаем. Имам нужда от нови приятели.

имам нещо в съзвучие с твоето настроение... Дано ти помогне :) Не бях аз! Прегърна ме, но нищо не почувствах; погледна ме, почувствах страх; докосна ме, но сякаш блудствах; отмина ме, но аз ли бях? Забравих те, но правилно ли беше? Обичах те, но знаех ли защо? Намразих те, сърцето ми гореше! Отидох си, превърнах се в петно!

Bih se radwala i az na edno nowo zapoznanstwo :))