Верността!

Странно ли е ,че Пенелопа е чакала Одисей двадесет години?:)

Moze bi togava ne e bilo stranno. No v dneshno vreme i 15 dena sa pod samnenie:)))

Chakam go, zashtoto nyamam sumnenie, che e Toy. Ne znam dali tova e vyarnost. A tryabva li?

Ами дано го дочакаш ,като Пенелопа -Одисей...:) Само ,че Той дали го очаква и оценява?.....

Ako naistina smiatash che e toi, triabva da go chakash.:)))

Spored men bi go ocenil.

Не. Странното е, че се опитваме винаги да намерим поуката. Но ми се струва, че темата ти е много по-дълбока. За коя верност говориш. Аз лично признавам само една - верността към себе си. Кой знае, на кого именно е била вярна Пенелопа. Дали на Одисей или на себе си? Или на комшиите, или на боговете, или на Телемах, или може би на Евриклея? Не все пак си мисля, че е била верна на себе си - това май е най-трудното. А ти защо питаш за такива неща в този късен час?

За да се намирам на приказка!...:)))) Вярна на себе си можеш да бъдеш и без да си верен на друг...:)Въпрос на разбиране!А може и да си верен на друг ...,а в мислите си да не си верен на себе си...Аууууу!

Има и вариант да си верен на някого в мислите си, но не и в действията си. Нима е по-хубаво да си му верен в действията, но в мислите си непрекъснато да му изневеряваш?

Разбира си ,че не ....!Глупаво е да се поддържа чрез варност илюзията за една изгубена страст или кауза ..../все едно!/...,тя няма да се възроди от това.....

Но, много хора го правят, потдържайки илюзията, че наистина страстта /или каузата/ е много важна за тях, а в същност отдавна вече не означава нищо за тях. Когато се отнася за кауза, може би имат материална изгода и за това го правят. Това мога да го разбера. Но кагото се отнася за чувства . . . За какво са ни едни износени и увехтели чувства. Може би ни е по-лесно да потдържаме илюзията, че все още държим на тях, отколкото да си признаем, че в душата ни е празно.

Това е тъжно!(

I kogato se sluchi chustvata da se iznosiat ili pone izbledneiat ti kakvo pravish?

Tazno no pochti neizbezno.

Адски ми е трудно да сложа край на една връзка. Ако усещам, че само моите чувства са избледнели, а на другия човек са все още силни, оставам нещата да се изживеят до край, колкото и трудно да ми е. Не знам дали е правилно, но не искам след това да се обвинявам, че не съм направила всичко възможно, за да спася връзката и да мисля, че аз съм виновна за разтрогването й. Ако усетя, че и неговите вече са отшумели, ми е много по-лесно. Тогава просто си казваме сбогом.

Ako govorish za chustvata v Braka e edno , ako govorish za chustva mezdu intimni priateli e drugo. Ako e parvoto moeto mnenie e che v Braka osven chustva ima i uvazenie koeto poniakoga e po vazno. Ako e vtoroto ne si zasluzava podarzaneto na vrazka i minuta pri polozenie che ne chustvash nisto.

За брака е точно така. Да, но е адски трудно да кажеш "край".

Moze da e trudno no e po dobre osobenno pri lipsa na seriozni angazimenti. Az prepochitam da priklucha vsichko na momenta ot kolkoto da usestam neprekasnato tezesta v otnosheniata. Osobenno za edin maz, edna gruba greshka koiato bi mogal da dopusne toi e zelanieto da zapazi nesto koeto veche e izgubil v lubovta. Ili da specheli nesto koeto iasno mu se pokazva che ne moze da specheli:))))

Nikoy ne se seti da popita shto za muj e Odisey. Uvehteli chuvstva? Ne znam. Az go chakam i toy idva. Vseki zaradi sebe si - zashtoto se stremi tochno kum drugia.

Ne znam, kak e bilo w dejstwitelnost, no spored men edinstwenijat wariant towa da e werno e, ako tja prosto e bila dewstwena, inache - absurd !