Пак подобна тема!:)

Защо хората след като се карат и сдобрят ,после повече се обичат? Защо след някаква временна раздяла ,също?

За раздялата да- защото са почуствали липсата на човека до себе си. Ама за караниците - въобще не съм сигурен

Може би, от време на време трябва някаква по-силна емоция, която да подхрани чувствата и да ги измести от коловозите на монотонното ежедневие. Някой ще каже, че същата барота би свършила и някоя положителна емоция. И аз мисля така, но животът ме опровергава. А защо се получава така? Не знам. Може би, мисълта за евентуална раздяла, кара хората да се замислят какво ще последва сред нея и това ги кара да се сближат. Не знам.

Zavisi ot prodalzitelnosta na vremennata razdiala vse pak:) Predstavi si che niakoi reshi po vreme na taia razdiala da izpita chustvata si s drug.

Нищо не сближава така добре хората, както съвместното преодоляване на трудности от най-различен характер. Нищо не ги озверява така много, като положението на непрекъснати затруднения.

Хубавото е, че могат да се обичат пак. Радвам се за теб :-)

Znaesh pogovorkata prepolagam che mnogo hubavo ne e na hubavo. Tia vazi spored men v palna sila i za lubovta. Kogato vsichko e idealno ima varhu kakvo da se zamislish vinagi.Prostete skepticizma mi no spored men tova e realnosta.

повече се обичат ли? по-скоро усещат, че все още обичат... това се позабравя:)) става като висящата картина на стената, която си гледал с удоволствие, но във времето се е сляла с интериора и е загубила силното си въздействие... докато нещо не наложи отново оценка. докато нещо те накара отново да видиш отделните части на цялото.. и после пак същото.... хехехе важното е движението!!! застоя води до заблатяване:)))))))))))))

Май си права!:) Има и една приказка :карат се ,щото се обичат !...-ама това ми се вижда съвсем абсурдно....

Нищо не довежда човек до по-голям цинизъм от наранената , загубена ,вече несподелена любов....,но и нищо не му придава по-голяма скромност....

Когато всичко е идеално е чиста щуротия да се питаш дали е измамно или не...:)

Значи на любовта и трябват приливи и отливи ,за да е вечно обновявана и силна ....?!?И за да се запази интереса....?!?:)

Наистина е абсурдно, но, явно, има известна истина. Най-лошото е, когато вече дори не се и карат. Значи е дошло безразличието, а това е краят.

може би да, може би не...:))) а де! не знам! :) няма формули. а и изглежда толкова различно в различните моменти от живота... функция с много променливи. решението не е еднозначно. всъщност в този момент изобщо не искам и да мисля по въпроса:))))) поздрави, Тереза!!!

:-)))...za da si otdyhnat do sledvashtiat pyt.