Аз винаги и всичко съм разбирал -
такъв съм си от как се помня.
Любов и мъка в мене съм попивал,
ала за тях не искам да говоря.
Когато слънцето щастливо грее
и във лъчи искри до мен реката
Когато скъпият ми син се смее
се чувствам вън от самотата
Бих искала да нарисувам топлина
без ален цвят по моите картини
без жарко слънце в равнина,
без огън ,лумнал в зидани камини,
без въглени по нестинарски сбрани...
Ще нарисувам само твойте длани....:)
