Нова тема - стар проблем...

Дано да е така, но как да го направя като ме погледне в очите? :(

Щях да разбера...

Сигурен ли си, че не искаш да я нараниш, само за да не се чувстваш виновен след това? А и не мислиш ли, че тя усеща, че вече не я обичаш и неискреността, в която живеете също не я наранява? Винаги е по-добре нещата да се назовават с истинските им имена. Заблудата е ужасна. Тя изкривавя света около нас и най-лошото е когато дойде прозрението и човек види нещата в истинския им облик. Дори и все още тя да мисли, че я обичаш, един ден ще разбере, че това не е така и ще те обвинява още повече, че си я лъгал. И тогава също ще я боли не по-малко, отколкото ако сега й кажеш истината. А и колко време би издържал ти да живееш в това положение. Рано или късно всичко ще приключи и е по-добре това да стане сега, отколкото след години. Тогава ще ви е по-трудно и на двамата. А съществува и вариант всичко да тръгне по пътя на инерцията и да продължи така цял живот - тя да живее със заблудата, че я обичаш, подозирайки, че това може и да не е така и ти - цял живот да живееш с тази лъжа, да обвиняваш себе си, че не я обичаш, колкото тя теб и винаги да си неудовлетворен, защото, дори и подсъзнателно, без да си го признаваш дори на себе си, усещаш, че пропиляваш живота си. Знам, че е лесно да даваш съвети. Решението трябва да си го вземеш сам. Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение.

Боже, ако види отнякъде горкото момиче как обсъждаме съдбата му....

:)))) Ако бях прочел твоето мнение преди половин година можеше и да има някакво значение... Но, тя знаеше че вече не я обичам от горе-долу толкова време... Тя искаше да съм при нея... Никога не съм я лъгал, никога не съм изневерявал... И мерси за пожеланието :))

Не четеш между редовете... Съдбата му вече е решена... Разделихме се точно преди седмица...

Значи преди това си я обичал... Защо се изпари любовта? Трябва да има причина! Как ще обясниш, че тя е наясно с положението и въпреки това не иска да си тръгне. Съгласна е да не я обичаш, може би се примирява с всичко което казваш и правиш и все пак иска да е при теб? Това само привързаност ли е, навик, или що...

Значи "РЕШЕНА" - еднолично "Разделихме се" - по взаимно съгласие Така ли???

Това, че не си я лъгал говори много за човешките ти качества. При това положение, не мога да разбера нея. Как приема това положение? Нима можеш да бъдеш толкова заблуден и да мислиш, че със сълзи ще върнеш любовта. Така можеш да спечелиш само съжаление. Нима това й е достатъчно?

Еднолично си беше и признавам - аз съм виновен... Но вината не е всичко...

А, значи не само вина... сигурно имаш угризения Нощем събуждаш ли се изпотен и задъхан... Да ти кажа честно стана ми жал за момичето, нищо че не го познавам Каквато и да е, каквото и да е направила - все пак е човек Абе щом вече е сложена точката - връщане няма.

Не мога да ти кажа какво е, но ако не си бях тръгнал, сигурно още поне половин година щяхме да изкараме или 2 седмици for that matter. Причини си има, има и последствия, всичките са нито приятни, нито отвратителни, но както се казва за капката и вира или за ревността и любовта...

Може би използва съжалението като оръжие... не знам, просто една такава вечер ми стига...

Да ти кажа честно - събуждам се през деня :) Винаги изпотен и задъхан, сънувам само кошмари и нищо друго... Но това е от много отдавна... А заради това че е човек не скъсахме досега, въпреки че я предупредих че ще стане по-лошо с времето... Има разлика от точка до точка, но в момента е вярно че за мен връщане няма...

От диалога ти с М разбрах, че си взел решение. Искрено се надявам сега да се чувстваш по-добре. Понякога е най-сложно и трудно да вземем решение. Самото изпълнение може да е по-лесно.

Решението ми е отдавна... Изпълнението нещо не ми се отдава докрай, поне не досега...

Май ти трябва нещо като "смяна на климата" за разтоварване. Освен на момичето - съчуствам и на теб. Махни се за известно време, отиди някъде в гори тилилейски, но най-важното е да се опиташ да не мислиш и премисляш и предъвкваш нещата. Времето лекува - казвам ти го от собствен опит. Била съм и от двете страни - и на изгонения и на изгонващия. Знам колко гадно е след всяка прекратена връзка Време му е майката

Е, тогава смелост и решителност.

Де да можех да се махна (най-вече искам да почна всичко отначало, някъде където никой не ме познава :))

Pri uslovie, che veche niama vliubvane, a drui dopirni tochki ne sa otkriti do momenta, to kakvo drugo ostava....