ne vqrvam...

ne vqrvam v dobroto...ne vqrvam i v zloto... ne vqrvam v priqtelstvoto...ne vqrvam i vuv vrajdata... ne vqrvam i v lyubovta...ne vqrvam i v omrazata... ne vqrvam v CHOVEKA...ne vqrvam i v kucheto... ne vqrvam na tezi do men...ne vqrvam i v sebe si... vqrvam v sivotata...v samotata...i bezrazlichieto...

...,че не вярваш на всичките тези неща...:))

...да вярваш...това би значело, че има и други неверници...а това вече не ще бъде никак здравословно...

а в името си вярваш ли?

И аз не вярвам на никого докато не му повярвам! Ама ,може ли да ми се вярва пък на мене?!

НЕ ВЯРВАМ че ти НЕ МОЖЕШ да повярваш!!! Всичко е преходно, всичко се мени. Както нощта се сменя с ден, така и способността да се вярва или не - също. И аз неверник бях - от всичко вдигнал бях ръце! Но после породи се страх в раздирано на две сърце. Да вярвам или не? Дали бе смисълът в това? Къде е смисълът къде? Или живеем във игра?

Какво е доброто? Какво е и злото? Защо не вярваш в тях? Те съществуват и всеки един от нас ги използва дори и в малки количества... А приятелството и враждата? Да не би да ги няма? Не съществуват ли при теб? За какво сме ние - твоите приятели и врагове? Любовта? А омразата? Ако не в любовта, поне вярвай в омразата, признай си че поне някой мразиш... А човека? Какъв е той? Не е ли едно Куче напоследък? Защо не вярваш на тези до себе си? Не вярваш ли на мен например? Не вярваш ли на другите? И защо? Кажи поне на мен... А в себе си защо не вярваш? Аз бих вярвал... Аз съм сив, самотен и НЕразличен...

Това моментно състояние ли е или просто провокираш? Друго обяснение не намирам. Човек изрича подобни неща, когато е страшно разочарован от близки, приятели ... от всичко - тогава надеждата отстъпва място на разочарованието. Нормално е. Обяснимо е. Сивотата и безразличието наистина са около нас, няма как да не нагазиш в тях и ние се затваряме в себе си, за да избягаме от всичко това, но уви...Няма начин. Всеки трябва да си носи кръста както се казва. ..... Мисля, че провокираш. Човекът, написал аз не вярвам в това или онова ....не е невярващ. Невярващият не би го казал по начина по които ти го правиш. Ти си вярващ Тома, убедена съм. И когато чета написаното от теб, повярвай ми усещам болка - неверниците наистина станаха прекалено много. Къде са вярващите питам аз?

Най-здравословно ще е ,ако приемеш нещата такива каквито са ,без значение вярваш или не...:)

Е, все пак вярваш в нещо. Наистина в сегашния ни живот получаваме повече доказателства, че съществуват сивотата, самотата и безразличието. Но не зависи ли донякъде и от нас да променим нещата? С униние и отчаяние нищо не става. Понякога трябва съвсем малко, за да се променят нещата.

Toma, povdigash stara tema naraniavane i t.n...poviarvai v sebe si,uvajavai sebe si ako iskash i drugite da te uvajavat.Obichai se, opitai ne bilo tolkova trudno...ot druga strana mi se struva che samo provokirash?!Zashto ne smenish tova ime?