Не мога

Не мога да бъда всичко, което искам да бъда. Не мога да направя всичко, което искам да направя. Отглеждам детето си и това ме кара да се чувствам сякаш съм включила автопилота. Майки, как е при вас в това отношение?

Не го отглеждай, а се оглеждай в него. Дай му свободата да бъде дете и то ще те научи как да направиш това, което искаш.

...:)

свободата на детето е за сметка на друга нечия свобода, не мислиш ли? поемаш отговорността и слагаш началото на собствените си ограничения. как детето да те научи? то само ще покаже кое от желаното ще можеш да осъществиш. т.е. ще очертае границите. кажи как е при теб, а не какво трябва да се прави - съвсем различно е!

Алба, мисля, че си в положение, в което са били или са всички майки. много от нещата, които желаеш, може би ще осъществиш по-късно, други ще пропуснеш... така е и с мен, и с другите. има трудни моменти - почти се забравяш в подробностите на ежедневието. чувствала съм се дори наранена от това - от необходимостта поне временно /но не за кратко/ да забравиш лични цели, удоволствия. но е така. през това време виждаш пред себе си най-хубавото - децата. винаги съм се учудвала как е възможно точно децата да предизвикат и най-хубавите, и най-лошите чувства в нас. идва момент, в който става възможно да се обърнеш към себе си и да направиш нещо за себе си. е, може и да не си съвсем същата тогава:))) аз не съм. зачекнала си нескончаема тема:)) предполагам, че може да има и крайни мнения. оставям ти и мейл в случай, че искаш да споделиш нещо. поздрав! zh

Не мисля, че свободата на който и да е ограничава нечия друга свобода. (Свободата не е крайно количество, което трябва да се разпредели справедливо или да се преразпределя.) Тя е свежият въздух, който гарантира контакт между свободно дишащи - т.е. хора. Важно, много важно е да гледаме на децата си като на хора, включително като на такива, от които имаме какво да научим. Защото аз не съм научила всичко все още, а ти? А че и те имат какво да научат от нас - чудесно, но нека да го научат не с бой, а от позицията на свободни хора. Как? С личен пример и провокиран интерес. Отговорността и свободата не са алтернативни. Несвободният човек не е отговорен, той действа по метода на най-малкото съпротивление, като че изпълнява нечии заповеди, и ги изпълнява, но влага в тях малко от себе си. И затова му тежат. Гледа на тях като на ограничения. Истински отговорният човек иска тази отговорност, защото приема нейната липса като ограничение на свободата си. Как да ти го обясня, отговорността на несвободния е като да работиш нещо, което не харесваш и да гледаш непрекъснато часовника за края на работното време. При мен се опитвам да е без ограничения. В повечето случаи детето не ми задава граници, а ме освобождава от скрупули и морална нечистоплътност, на които като възрастна съм по-податлива. Ако аз съм отговорна, и то израства отговорно и ми спестява много битови тежести без да го ограничавам - ей така, защото то иска, както го е видяло от мен. Ако на моменти съм несправедлива, поглеждам в очите му и горчивината в тях ме учи да бъда добра. ДА, ДЕТЕТО МЕ УЧИ ДА ИГРАЯ ЧИСТО И ПОЧТЕНО. ЕЙ ТАКА, ЗАРАДИ САМАТА ИГРА. И Е МНОГО ЗАБАВНО. И Е МНОГО СВОБОДНО.

Единственото, от което се нуждаят децата е усещането за безопасност....останалото е тяхна работа. Завиждала съм на моите деца, как правят нещо само защото им харесва да го правят и се забавляват истински, макар на пръв поглед това да е най-безсмисленото деяние и никога не изпитват нужда да дадат обяснение, което да е логично за големите- "просто е хубаво да правиш така"- това е техния отговор... Помисли си - колко пъти си отговорила така, когато са те питали "защо"- ами например- "забавлявах се"- прекрасен отговор, който ние "големите" не умеем да даваме, и то защото не го "разбираме". Жалко за нас- дай на децата си възможност да ти отговарят без страх...и ще видиш че са щастливи- надявам се всяка майка иска точно това- децата и да са щастливи... Ние сме изгубили критериите си за добро и зло, а едва ли знаем и определение за щастлив човек, а децата го знаят- довери им се! Не възпитавай, а обичай! Децата са по-мъдри от нас...аз съм се убедила в това!

Аз схващам свободата по подобен начин - въпрос на дължината на въжето, на което сме вързани и на премането му от наша страна, но мила майче, както виждам - децата ни са на различна възраст. И май твоето е по-голямко) А всеизвестно е, че малките скъсяват въжето по простата причина, че са все още несамостоятелни. Пък и като че ли темите, на които говорим са различни, макар и близки.

МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ! Но не видях мейла(

Аз нямам проблеми с ограничаването на детето си и свободата му. Не мога да разбера защо сте се втренчили няколко души в тази посока. Проблемът е, че детето е малко. И аз, и то сме щастливи, но аз не мога да бъда само майка, нали? А И НЕ БИВА!

clickni s mishkata vurhu imeto na avtora...gore:-) molq:-)

ostavi blizkite da ti pomagat...ili nameri nqkoy... Kogato sinut mi beshe bebe, smqtah, che sum nay-kompetentna po vsichki vuprosi otnosno negovoto otglejdane i ne razreshavah na drugite nito da go kupqt, nito da go hranqt...nishto... I v mig se usetih tolkova umorena, kompleksirana ot zatvarqneto i ednoobraznoto ejednevie, che shtqh da poshtureq... Dori edin put v sedmicata ostavi hlapeto na nqkogo pone za dva chasa i izlez sama...s priqtelki da pokliukarstvash - znaesh li kolko e zdravoslovno v malki dozi?:-)))...no ne prekalqvay i s tova...:-))) ili puk idi na kino...ili na sauna..prosto se ottursi za malko ot EDNAKVOSTTA...shte vidish, che pomaga...:-) mojesh da probvash i s grija za samata sebe si - ostavi go na nqkoq baba i si napravi naprimer maska na kosata...ili procheti 10-ina stranici ot nqkoq hubava kniga...kakvoto predpochitash.... s edna duma - OTDELI SI VREME ... SAMO ZA SEBE SI...v malki dozi, no redovno:-)))...i tova ne e egoizum - kogato ti si spokoyna i shtastliva i deteto ti se chuvstva taka:-)

Благодаря ти и за това, и за другото. А може ли един практически въпрос? ZH как е вложила адреса, т.е. как се прави?

като го напишеш при пост-ването на мнението ето виж и аз си имам :)))

Така ли, Bundyo

нека не разглеждаме мненията си като противостоящи. както и Алба отбеляза, говорим за едно и също, но в различен етап на развитие. мнението ми е, че родителят не се ражда такъв. той става такъв постепенно, заедно с израстването на детето. той се учи. но за да достигне определена позиция, преминава през много неустановени състояния. е, думата беше за първоначалния стрес от появата и живота на дечкото. /не искам да изпадам във философски спорове що е свобода и отговорност, защото ще се сведе разговора само до това.. нека се придържаме към най-обобщения смисъл, макар и банален./ та... появява се малкия друг човек в жизненото пространство. до този момент животът на родителя е бил в някаква посока, лична имам в предвид - работа, своб.време... първите години, докато детето е малко, то се нуждае от всепоглъщащо внимание. начинът на живот на родителя се променя често пъти драстично. и точно в това е трудността. появяват се противоречиви чувства. трябва време и желание, за да се осъзнае като родител - да го разбере, да го приеме, да го почувства... да грокне:) и тогава вече може да намери продължението на собствения си, но не отделен от детето, личен път. всичко това много по-ясно личи при появата на второ дете - вече Е родител. по въпроса за играта. страхувам се, че искайки или не, но набиваме в главите на децата си "правилата на нашата игра". защо при нас има "морална нечистоплътност", та нали и ние сме били деца?! в действителност така ги окастряме, че не им остава друго, освен да станат същите... и т.н. .. гадно е! уж можем да се учим, но нищо не научаваме. напротив - ние сме го знаели и сме го забравили!!!! в малка или голяма степен.. оф, стига ми толкова с обобщените приказки. този подход пропуска онези, дребните моменти, на конкретните усещания и мисли... а те са живота ни......

Точно тъй :)))))

Разбира се, че предаваме ценности, играейки с децата и единствено в дребните неща, в ежедневните случки. Никое дете не би изтърпяло лекция на тема добро и зло, а дори да е много послушно (значи деформирано), не би възприело нищо от нея. Играем, но играем заедно с тях като с равноправни хора и се учим взаимно от дреболиите. Нищо общо с дидактичната игра. Набиваме? Може и така, но всичко набито се избива лесно. И защо да е гадно? Ако сме нечистоплътни, предаваме нечистоплътни ценности, със свобода или без, но не го осъзнаваме. Ти познаваш ли някого, който се смята за морално нечистоплътен? Аз не, а познавам и престъпници, включително родители. Ако сме що годе свестни, искаме да предадем свестни неща. А контактът с децата ни коригира в нещата, в които грешим. За такава призната нечистоплътност говоря. Голямата не се признава. Това, че с второто дете родителят става родител ми се струва неточно. Познавам "родители" с 4 деца, които не приличат на такива.

не, имах впредвид, че с първото става родител и когато се роди второто, той Е ВЕЧЕ такъв. приготвен, опакован, с етикетче, готов за употреба;))))))) не че става по-добър родител /едва ли зависи от броя на децата/, просто е по-голямо удоволствието от родителството. за мен е така. за тези, с които съм обсъждала темата, е същото.

Днес вече се чувствам значително по-добре, за което имаш принос и ти ZH. Благодаря ти. Като че ли ти най-добре схвана проблема ми.