LOVE

Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава... Най-хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество - докосна ли ги ще засветя в тъмното. Наистина си хубава - повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене, а за себе си, дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения - прощавай ми внезапните пропадания някъде - не прекалявай , моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти... Обичай ме! Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги - завинаги. И колко ми е невъзможно... Колко си ти пясъчна... И моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! Господи колко си истинска.

Благодаря ти, Емили! Точно от нещо такова имах нужда! Напоследък наоколо има само болка, мръсотия или в най-добрия случай - просто скука... Хубаво е от време на време да си напомняме, че в живота ни все още се намира по малко любов, красота и човешки екземпляри, които да не са изгубили способността си да се вълнуват от всичко това... Датата, на която си публикувала стихотворението е доста странна... но ако е вярна, това само доказва, че темата е непреходна...

Datata bi trqbvalo da e dneshna, no ne znam zashto beshe publikuvana na 01.03. Da , naistina e krasivo i na men mi haresa. Povodyt da go napisha e malko tyjen. Gore-dolu po tova vreme minalata godina edin myj go izprati specialno za men. Naj-hubavoto e, che sym sigurna che togava go karah da se chuvstva taka sqkash tova e napisano specialno za nas dvamata... Posle se sluchiha mnogo neshta, i az ne pomnq tochno kakvi(taka sym si ustroena, che byrzo zabravqm loshoto)...Dori ne moga da si predstavq kak mojahme da se naranim taka. Vajnoto v sluchaq e, che bolkata znachitelno nadvishava iznenadata... Ta takiva mi ti neshta si misleh, do kato go pisheh...

Ако не ме лъжат сетивата, като че ли малко те разочаровах... Всъшност си очаквала нечие друго включване... Търсиш автора на това красиво послание, нали? Съжалявам, без да искам се напъхах където не ми е мястото. Ако искаш да продължим с разсъжденията за живота и неговата красота и болка, кажи ми. /Аз съм 32 годишна, твоя сродница по душа/

Ама вие автора ли не знаете ? Хехехех Имам чувството че тук всеки има какво да разкаже в тази връзка. Повечето от нет-познатите ми имат подобни преживявания, или вече са ги изживели или в момента хвърчат в небесата . Какво ли не се случва :-)) Но всичко си има логично обяснение! Че ми го няма стихчето тук , Ама ще го пусна по късно.:-))) Преди доста време бяха ми казали , не се връзвай на приказки , повечето само си запълват свободното време , правят се на остроумни и си првят какви ли не експерименти. Тогава не повярвах, е и сега не споделям точно това мнение , но има голяма доза истина . но има и друго ......

Да ти се намире свободно време е добре. Да се опитваш да си го запълниш с нещо - също е добре. Да се правиш на остроумен или експериментатор, особено ако успяваш в крайния резултат - отново не виждам нищо лошо. Виж - за връзването на приказките - особено ако те са "празни", съм съгласна, но... Ти сам/а казваш, че "има и друго... Това "друго" не са ли онези приказки, които макар и казани по мрежата звучат сериозно, красиво, истински... и които най - малкото да те провокират да разсъждаваш... Иваги

Нюансите и варииациите са много. Още малко да ме накараш да извадя нещичко от торбичката .... По късно останалото

ядец!


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

кое бе, Мъжжжж, извади ти?
ил' аз не съм в час?
ил' пиша там, дет' не ми е работа....

( а мен ме мразят,казвам ти... и кво да прая?..кажи де?!)

Виж датата бе слънце....
Първия постинг: 01.03.93 03:02

...откакто клуб клубува.

Док, или игнорираш този, който те мрази. Той/тя вече не съществуват за теб. Или отиваш при него/нея и с приказки се оправят нещата. За да те мразят (това е много силно чувство, почти е равно на обичта, а може и да е повече) с нещо волно или неволно си обидила човека насреща. Ако знаеш каква е причината, си на крачка от решаването на проблема.

Усмихни се!

Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!


Христо Фотев


Много ми е любимо т'ва точно стихотворение.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Простено да му е на онова незнайно момче, детинския опит за свалка и още по- детинския опит да си припише авторство. Винаги и по всякакъв повод ми е хубаво да прочета това. До края на деня ще има да го чета още десетина пъти, затова благодаря най- сърдечно.
Случката ми припомни един руски тийн филм. Ама не му помня името. Момчето на гости при момичето. Таткото го пита:
- Если ти такой талантливий, в чем талант твой?
- Я поет.
- А ну ка, скажи что нибудь!
- Я паметник себе воздвиг нерукотворний
к него не зарастет народная тропа...
Таткото клати глава очевидно впечатлен- Интересно! Очен интересно!...

Свалячи от цял свят, изучавайте класиците!

Стихотворението е на Христо Фотев и е класика в българската любовна антология.

Никъде не пише, че тя го е писала, изпратено й е, а тя го пише тук...като вземете да се втелявате...

И на момичето, което е пуснало темата, и на МЪжжж!

Много малко поезия и класика съм чел, но това ми е любимо...
Кой ли не е правил щуротии от любов?...на мен например ми се е случвало да пропътувам половин България, качен на площадката между два товарни вагона...

Ех-х-х-х, луди, млади години!

Не можеш да избягаш...от себе си!

Само възстанових формАта, бе, момиче!
Много ме дразнят стихотворения, обърнати в проза. И в преносния смисъл.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Пише, че специално за нея го е написало някакво момче.