Бихте ли...

... сключили отново брак, ако трябваше да го правите в момента? Каково е бракът като институция- за и против ли сте?

Пипи -и-и-и-и, Пипелота Виктуалия Транспаранта Ефраимова - Дългиячорап, чиито баща е негърски крал, а мойка й е ангел на небето (това беше любимата книга на сестра ми), какво те е прихванало, та поставяш на нощен ред тази тема!? Бракът е договор - сключен с подписи (има и уж гаранти). Развалянето на брака е по-просто от разваляне на договор за наем. А сключването - още по-просто. И какво от това че все ощи съществува като форма за узаконяване на незнамсикакво (спомних си: каква е приликата между съпругата и тайфуна - и двете идвали с духане и си заминавали с къщата)!? Сега нямам вече брак и имам две къщи, а може ли да нямам къща и да имам две съпруги!? (каква глупост) Всъщност да ти отговоря: Не ми пука за брака - нито съм за, нито - против. Пука ми за децата ми, за бившата ми съпруга, за сегашните ми любовници, за приятелите ми, за какво ли не още, но за брака като иституция - НЕ!

Въпроса ти, Пипи, разбирам така: ...Абе, като се замислих, може да има доста възможности. Една от тях Батко я е развил - за институцията...Аз съм ЗА, ама то е дълго за обяснение. Интересно е също така и дали сме подвластни на импулсивни постъпки - решил днес, в този момент - и айде в гражданското... Или пък - за момента: Може момента финансово да не е подходящ, или пък роднино-психологически... бе, много интересни моменти може да имаш. Бих ли се оженил отново и ако да - за кого: пак за същия човек ли? ... Да. Институцията може и да не е цвете, но някакси се е врастнала в народопсихологията и особено за жените е много желателна... Пък може и да не е вече съвсем така... младостта е по-независима от хорското мнение. Уф,... каква ще е ползата за теб от отговорите?

no te horata dosta napisaha po v^prosa i ne iskam da gi povtariam.....edinstveno moje bi shte dop^lnia che chovek ne e dobre mnogo-mnogo da se zaricha....inache s brak ili ne..... vse taia...drugi neshta sa dalech po-vajni.... solos

Не че винаги трябва да имаш полза от комуникацията, но за мен все пак въпросът е актуален- живея с приятеля ми от две години и имаме бебе.Чудя се дали няма да развалим нещо, ако решим да се оженим... А и се чудя какво да съветвам един ден децата си... Като се има предвид, че вече съм биле омъжена веднъж..

Предлагам да продължим темата в по- горния нюз- рум, защото поради скапания сървър, темата е публикувана три пъти...

Помислих, че си получила пристъп за отваряне на теми, но ме изненада колко са кратки по време интервалите на posting. Хубав въпрос, при това на подходящите хора, като имам предвид, че тук повечето са били женени вече. Аз само бих могъл да си го представям. Жалко...

Здравей Пипи! За пръв път се включвам в подобни дискусии и ти си първата, на която нещо казвам по този начин. И така - за брака - защо се женим, като можем да живеем заедно и без брак, сключен по известния ни начин. Самата дума "брак" означава и нещо вече ненужно, нещо за "бракуване". С течение на времето съпрузите придобиват чувството за собственост върху другия и тук според мен започват проблемите. Никой не може да те има за "собствен". Казват, че бракът е за старини, а не за младини - на по-младите години той ни тежи, а на по-сари - имаме нужда някой да ни помага. Но да си призная сега имам нужда от "семейна разтушителка". Чао!

Има една тъпа мисъл, че ергена живее като човек и умира като куче, а при женения е обратното- живее като куче и умира като човек. Има и една още по-глупава- защо булката се усмихва докато отива към олтара? защото знае, че повече никога няма да духа. Една трета със същото качество казва, че женитбата е превъзходство на мечтата над разума, а втората женитба е превъзхоство на надеждата над опита. Та, всичко това са глупости и простотии, но като във всяка глупост и от това човек може да извлече нещо. Самият въпрос дали или не вече е проблем, защото от отговорът (или липсата) му зависи какво отношение ще имаш към бъдещия си или настоящен партньор. Започнеш ли да мислиш за това нещата ще се объркат, ще започнеш да следваш някаква линия, да преследваш цели и всичко отива по дяволите. Най-хубаво е, но много трудно постижимо, нещата да следват своя нормален ход. Имаш приятелка, щастливи сте заедно, защо това да се променя, за какво трябва да се мисли? В брака разбира се е доста по-сложно, но ако вече не ти е конфортно или човека до теб ти е омразнал- раздяла, като с приятелка. Есетествено това звучи глупаво, защото нещата не са толкова прости, фрас-прас- свободен. Но, размислите на тази тема, оценката кое ще е по-добро, може ли да се направят компромиси и т.н едва ли ще реши проблема. Абе, простотия. И все пак развода е хубав изпит за да разбереш колко струва човека, с който си живял. Не съм срешнал човек, който да съжалява, че се е развел. Или се разделят като приятели или пък и двамата са толкова огорчени един от друг, че преценяват раздялата за едва ли не най-доброто нещо в живота си. В крайна сметка моят избор е инертността- да се оставят нещата такива каквито са, ако разбира се е възможно. Ако имаш свобода, защо да се развеждаш, просто имаш до себе си близък човек. Ако пък не, развод- няма да съжаляваш. Та, такива ми ти простотийки.