Дайте съвет...

Здравейте всички, понеже виждам, че сте пълни с идеи, пък и повечето сте семейни, да ви попитам за мнението ви: да предложа ли брак на момичето, с което живея, или да я разкарам и да си потърся друга? Ясно ми е, че не може да се отговори еднозначно без конкретните подробности, но въпросът се свежда до следното: дали да предпочета спокойствието, сигурността и скуката на една вече 2-годишна връзка, или да потърся тръпката на новата неизвестност? Момичето ми си го бива като домакиня, но просто вече не ми е интересно с нея, караме си по инерция- всеки ден все едно и също... Ако бяхме женени- добре, но понеже не сме, има ли смисъл? Тя иска, но за себе си не съм сигурен... От друга страна, да не стане така, че да изпусна питомното, че да гоня... кой- знае какво? На кръстопът съм. Какво ще кажете?

...........a ti kolko p^ti si ia gubil dosega? ....a tia teb? a spomniash li si s umilenie i oshte neshto.......pone kak se zapoznahte i svalihte predi tolkova mnogo vreme...........................? a drugi raboti bez povod ili s^s? mislia si che ako ne ia zarejesh moje bi shte si imate 1 ne losh brak..........koeto shte go znaete i dvamata.......i skoeto nai-veroiatno shte b^dete gordi............no samo tova vseki sam se poznava poveche............kakto i da e...no na men ne mi prilichash na hich-hiker........ choose life ! 1 zamislen solos

ех, не ми е лесно, Solos Спомням си ги тези неща... Ако се разделим, ще ми липсва много, сигурен съм! Ама май почвам да се заглеждам настрани, усещам, че не ми трябва много, за да кривна... Нали знаеш как е? Опасявам се, че е само въпрос на време. На 33 съм, ловния инстинкт си ми е жив, здрав и действащ. Защо да търпя притесненията, ограниченията и (най- важното) чувството за вина от една неминуема изневяра? А не искам да я правя нещастна.....

Като кривваш до три пъти не се брои.След третия-помисли.Аз живея с една вече 9години и още не съм се решил, а максималната бройка съм я надхвърлил отдавна .

zashto li si mislia che i bez s^veti reshenieto si si go vzel? a to niama kakvo da se kaje mnogo-mnogo..........sluchvat se i takiva situacii.....i tolkova....i horata obiknoveno vzemat razlichni reshenia...i posle niakoi sa dovolni a drugi ne....ot resheniata si imam predvid......... na men lichno mi e liubopitno dali veche si vliuben ili se pazish za nachisto ? i s^vet naistina li ti e nujen....ili poneje ti e pusto ? inache znam kak e.....no veche nik^de ne davat da e lesno.... solos

dobra broika sigurno shte da e?;-)) nazdrave solos

позволявам си да ти дам моя съвет......:-)))) темата ми е доста близка...:-))) и така:ожени се за "питомното"(както сам каза), но не оставай скучният семеен живот ,да те направи "унисекс". продължи да си търсиш "НОВО",какво лошо ако съумееш да съчетаеш нещата ?!?:))))) .....така ще ти е по-интересно и в брака.....мисля.:)))) :)))) /не съм пробвала съвета си още,но го давам напълно сериозно!!!!:-ІІІ/ късмет...:)))) не е страшно

а моето мнение е, че не си готов за брак. като необходимо условие за тази крачка поставям вътрешното убеждение на човек, че го желае. има ли питанки, има и съжаления съвсем скоро. така или иначе отново ще се върнеш на тоя кръстопът... но залогът при реализиран брак ще е по-голям. и последиците - по-травмиращи. а няма ли друг път? една раздяла непременно ли трябва да е окончателна? понякога временното взаимно "освобождаване" ще каже повече отколкото да ровите в душите си и търсите отговорите. поздрав! ZH

Щом си стигнал до там да си задаваш въпроса дали ...или..., то вече и за теб трябва да е ясно, че от един брак с въпросната дама нищо няма да излезе... Бракът не се крепи единствено на сигурност, разбирателство, търпимост и няколко деца... Макар и в повечето случаи това да са част от необходимите неща за душевната хармония и съвместителство на две души, то в никой случай и достатъчни. Аз съм със съпруга си от 12 години, имам син на 6, но когато трябва да го запозная с някого, то просто го представям като моето гадже..., влюбването отдавна е отминало, но тръпката да те изненадват всеки ден с нещо ново, да разбираш, че човека до теб е вселената, която все крие нещо..., даже и в секса..., ей затова си струва да се живее с него. Мисля, че ме разбра правилно. Моят съвет е, че не би трябвало да си причиняваш нещо, което със сигурност ще има и отрицателен ефект и върху човека, с когото си бил цели две години..., макар че крайното решение пак си е твое.

ПРОЧЕТОХ ВСИЧКО ! НЕ Е ВЯРНО!!!!!!!! ПОСЛУШАЙ МЕН!!! НИКАКВИ ПРОСТОТИИ НЕ КРЕПЯТ БРАКА....ОСВЕН :УВАЖЕНИЕТО ЕДИН КЪМ ДРУГ ..ПРИВЪРЗАНОСТТА..И ДЕЦАТА ИЗНЕНАДИ В СЕКСА И ВЛЮБВАНЕ........ НЕ МИ РАЗПРАВЯЙ !!! ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ !!! ЧЕ И СИ ВЯРВАТ!!! И КАКВО ДА МУ МИСЛИШ ПОВЕЧЕ? НЕ СИ ГОТОВ ЗА БРАК?? А КОГА ЩЕ СИ ГОТОВ?.....ГЛУПОСТИ ....ЩОМ ПРИЯТЕЛКАТА ТИ Е СВЯСТНА...ЖЕНИ СЕ! ТОВА Е!!! ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ОПИТ..С КОЯТО И ДА Е ...ВСЕ ЩЕ ВОДИ ДО ТАДИ ДИЛЕМА...! ТАКА ..ЧЕ...СМЕЛО :-))))))))) ..А ЗА "ЛОВНИЯ" ТИ ИНСТИНКТ.....:-))))))ПАК : ДАВАЙ СМЕЛО!!! НИЩО НОВО ПОД НЕБЕТО.....ТА ДОРИ И Е ХУБАВО!!!! И ДА НЕ ТИ ПУКА ПО ДЯВОЛИТЕ.....ТОВА Е ВАРИАНТА!!!! ПРИ ВСЕКИ ДРУГ...ПАК ЩЕ ОПРЕШ ДО МОЯ СЪВЕТ..НО СЛЕД ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ САМО СЕ ПОСТАРАЙ.ЖЕНА ТИ ДА НЕ Е В ЧАС...:-))) ПО - ДИСКРЕТНО .....УСПЕХ :-)))))))))))))))))))) ........ПРОПУСНАХ : УВАЖАВАЙ Я ЩОТО ТЕ ТЪРПИ :-))))

Тук се сещам за прекрасната мисъл на една Brotherblues-ова предтеча: "И да се ожениш, и да не се ожениш - след десет години пак ще съжаляваш .." :) Все пак - ожени се. Не знам тя каква е, както и защо многоуважаемата дискусионна група отгоре някак й ограничава ролята до размножително-домакиноуютна-домашноредовносексова. Това твое момиче, дето "си го бива като домакиня, но просто вече не ми е интересно с нея" наистина ли мечтае само за близнаци, свинско с картофи и по-хубаво 'палто от на Петрова от 2ри вход? Не вярвам. Или поне не искам. ~*~

Оооо‚ я по–добре се махни от горкото момиче‚ че да се отърве от тебе! Иска тя‚ ама и тя не знае какво иска – нещо май се е объркала – да иска такъв мухъл като тебе? А пък ако не се е объркала – значи и тя е мухъл – ми вземете си се вземете‚ да не застрашавате повече околната среда поотделно... Ама че дивотии...

Щом пред теб стои тази Хамлетова дилема "да го бъде ли тоя брак или да не го бъде", моят съвет е да не го правиш. Очевидно все още не си готов да се лишиш от една огромна част от свободата си. Не че брака слага кой знае колко тежки вериги, стига човек да има правилното отношение към него. Но има и друго нещо, братле. Никой не може да ти даде гаранция, че следващото ти ловно попадение няма също да ти писне за година-две, а най-вероятно и по-бързо. И тогава какво? Ще сменяш гаджетата през равни интервали от време ли? Тая схема е осъществима, но само до едно време. Все трябва да се спреш на някое момиче, ако не искаш един ден да останеш сам като куче. Но както казах, очевидно на този етап ти не си готов за брак, така че по-добре не бързай. Късмет! ALIEN

Прекрасната мисъл е на МАМА и трябва да се цитир по-точно! Но няма значение ........ Тя казва и друго : Никога не е късно да се омаскари човек!

:) и лека вечер.

.....отдавна не се бях смяла толкова,ама честно!Въргозуняка така ме развесели ,че сълзи ми потекоха от очите ...Браво,много хубаво си го казал /а/!Но горкото момче сигурно отдавна е съжалило ,че се е появило тук... А ако и аз трябва да дам съвет,ще кажа,че ако една връзка вече не върви или по-точно върви ама криво- ляво ,то тя е мъчение и за двамата...и може би трабва да се сложи край...Нали знаеш ,когато коня си счупи крака и не може повече да тича ,за да не се мъчи до края на дните си,сам конярът го убива...

Кой е конярят‚ въпросът седи криво седи‚ право съди! Тука коняри сме всички‚ комай не е при нас конския рай :))) Абе май грешиш малко в извода точно‚ ама нейсе :) Мисълта ми беше‚ че когато е любов – е любов. Когато не е – не е. И няма средно положение...

Тъй де ,нали и аз това казвам...Нещо не върви ли ,значи вече го няма...Човек или живее или не ,средно положение няма ,макар че може и само да съществува ,но това вече е въпрос на вкус...

Хмъх‚ надали някой Има Наистина Такъв вкус... Обаче хората‚ кой знае защо‚търпят всякакви неща. А пък говорят много и все красиви работи... доколкото могат. Ама като се стигне до правене на разни работи – не им стиска. Но пък на човек му се ще нещо красиво – защо да не поговори поне малко? :) Пък и правейки нещо‚ според нас – красиво и добро –колко ли други красиви и добри неща просто подминаваме или дори рушим? Но‚ така върви светът‚ да :)

Светът си е свят и той си върви,знае си работата...Ама този приятел горе /Кучето де/ май се върти в омагьосан кръг...Проблема на повечето от нас е ,че когато губум нещо си мислим,че губим повече от колкото всъщност сме притежавали ,а когато получаваме -все ни се струва ,че не е толкова колкото заслужаваме!Така ,че каквото и да направи Кучето ,уви все ще се пита :"А правилно ли постъпих ?" и ще се чуди какво щеше да е иначе.И в двата случая няма да е удовлетворен.Трябва някой да го подбутне в едната или в дригата посока и това няма да сме ние ,а единствено някоя нава страст ,някакво размърдване на нещата... А колкото до момичето има си една женска солидарност ,която ме кара да бъда винаги на страната на жените....Ако аз бях на нейно място и го виждах Горепосочения как се колебае ,щях просто да си събера багажа и да трасна вратата след себе си...То тогава даже много бързо ще му минат колебанията и ще разбере кое е правилното...