Въпросче за размисъл

Така... Ние сме вече зрели хора. Преживели достатъчно, за да натрупаме опит. Кажете, според вас, кога и защо една жена омръзва на партньора си? Дали може да предотврати това и как? Има ли някакъв период, след който не остава нищто от взаимоотношенията им /не говоря толкова за страстта, а за приятелство и внимание/?

Зара, предполагам че си дама, затова ще ти говоря като на такава. Няма виновни за това, но след 10 г. брак в него остават само едни задължения. Уважението към партньора се превръща в стремеж към запазване на брака. Любовта става на диетично меню, приемано в строго определен ден - напр. петък вечер, а страстта - тя се изразява в някой бурен скандал. Това е исторически сложен процес - вж. Енгелс./"За брака,..."/ Така че не се самообвинявай, а излез от кожата на моногамията и се огледай около себе си - забележиш ли щастлива жена на твоята възраст и с успешен брак - попитай я за тайната на щастието й. Басирам се, че си сменя извънбрачните партньори на 20-30 дни.

Вече имаше една такава тема на Deni за този проблем - беше нещо от рода - как може да се запази свежестта в отношенията...Виж по старите теми. Аз бях изръсил там някакви мозъци...Няма да се повтарям - както и жената, така и мъжа могат да бъдат обхванати от рутинност, обаче... Има много неща, които могат да се направят:) Ако прочетеш това, ще продължа с примери! Разбира се - самият аз се разведох след 8 години брак, но и това ме е научило на нещо:)))

Емо, показваш ми нещата такива, каквито ги виждам край себе си... Не ме успокоява факта, че и други виждат това. Но аз не питам за вече разрушена и изгубена кауза. Искам да знам мнението ви за това как може за в бъдеще да се избегне това. Всеки от нас оценява през призмата на времето своите и чужди грешки. Може би ще ми помогнете да разбера повече за това, което мъжете биха очаквали, за да не изгубят интерес към половинките си. И не става въпрос само за брак... И още нещо - дали и съпрузите на тези щастливи жени на моя възраст, са щастливи?

Brotherblues, за съжаление не можах да намеря темата... :(. До някъде предполагам какво има в нея - да се стремим да сме изненадващи, различни, да показваме обичта си и разбиране на проблемите на другия и пр... Много е лесно да се каже така общо... Но има едно друго понятие - ежедневие! Нима можем да бъдем в него винаги добри и нежни? И няма ли тогава отново да станем скучни? Може би въпросът трябваше да е: какво на теб самият би ти се искало да виждаш в една жена, за да не ти омръзне? А и на нея да не и омръзне. :-)

На всики 7 години (средно) настъпва криза в отношенията между партньорите (у-у-у, че грозен израз) според едикойси соционезнамкакъвси. И какво от това.....

Мъжете си мислят, че четат в нас като в отворена книга. Опитайте с ново бебе- това според мен винаги освежава отношенията. Пробвайте да направите нещо, което никога не сте правили заедно- пътуване, секс, дори покана за среща. Няма готови рецепти- довери се на интуицията си- ако нещо е изгубено- нищо не може да го върне, а ако не е - ти сама ще успееш да го изненадаш с нещо. Бъди непредвидима!

Zara,темата е в 20-30:'За любовта,секса и рутината'.Стана интресно:) Проблемът е,че така и не е лесно да си цял живот с някого и той да не ти омръзне:) Май няма начин да се избегне:))

Благодаря ти, Дени. :-) Сега ще надникна там да почета :-)

Дени вече те е напътила:))) Пиши ми какво мислиш ти по въпроса.... Човек трябва да се стреми да може да се смее - т'ва е:)

Мила, Пипи, непредвидимостта не винаги е добър вариант, особено в изненадващо големи размери ;-). Нали говорим за партньорство и доверие! А едно дете не е нова дреха, излет или вечеря на свещи, за да се използва за освежаване на отношенията...

И какво от това наистина... Ами, Батко, това, че има кризи не е страшно. Страшното идва, когато няма нищо след кризите, само безразличие. Тогава? Какво да правим? Или да сменяме любимите си на всеки 7 години ;-). По-важно е да искаме и след кризите да сме заедно, а това вече никак не е лесно...

Нека се замислим, как се гледа дете и как би се чувствало след време,ако родителите не успеят да освежат отношенията си по този начин. Дете би трябвало да се ражда при готовност и хармонична връзка:)

Четох с интерес. :-) Срещах дори мой мисли в тази тема... Но през цялото време ми се въртеше една друга мисъл: Къде са хората, за които говорим през цялото това време? Хора без чувство за хумор, или интересъващи се само от материалното, не желаещи да споделят мига с нас... Или те не пишат постинги? ;-) Какво биха искали те от една връзка? Кога биха се чувствали щастливи от нея? И защо сме се свързали тогава с тях???

Защо е тоя страх от смяната на партньорите!

Когато човек е млад, той не вижда някои неща...А после - после е вече късно за резки движения:)И понеже бившата ми жена може бичете тука, предпочитам да не задълбавам в тази тема...

Може да се нарече желание, да се запази нещо хубаво, което имаш.

Зара, ако тези хора ги интересуваше ,едва ли ние щяхме да обсъждаме тази тема или дори нямаше да сме тук:)

:-) Късно за резки движения. ;-) Този израз ми харесва! Описва сегашното ми положение. Само не знам дали ще мога да се измъкна с бавни и предпазливи от тази ситуация ;-)

Zara, ne sum naiasno sus segashnoto ti polojenie, no ako naistina iskash da se izmuknesh ot nego, prosto triabva da probvash. Dori i da ne e s rezki dvijenia:) Losho e , ako ne opitvash i si v pokoi... A kolkoto do sigurnostta- chovek nikoga ne moje da bude siguren napulno:) Osobenno kogato, izmukvaiki se ot edna situatzia, popada v druga podobna...