Вярата

В какво вярваме? На кого вярваме? Защо вярваме и обратното - защо не вярваме? Защо всъщност да вярваме и на кого да вярваме? А вие ?

ami, gotvacho, viarata e kato solta v supata... bez neia niama vkus, a s tvurde mnogo se razvalia. ti bi triabalo da gi razbirash tia raboti, nali si gotvach? eto ti neshto ot K.V. za neia, viarata. kazva se "sniag" i e posveteno na snejinkite. *** v tazi bezkraina zima, v tozi ujasen sniag triabva chovek da ima v neshto viara vse pak. viara, che kraiat idva, kakto sled nosht zari viara v edna molitva, viara v snega dori... gledam valiat kristli, trupat se roi sled roi. moiat fener v tiah pali plamucheta bezbroi. i kato ot jerava lumvat krai men iskri. ot tiah me zaboliaa, siakash snegut gori. no ne gori, a pari, kakto si pari sniag, i me podgonvat stari misli i mislia s taih: kolko li zli kapani dnes e prikril snegut? v kolko li murtvi rani murtvi cvetia zuftiat? i me obhvashta ujas v tazi sudenina. tuk zov i vik sa nujni, a vehe tishina. tuk nikoi ne otvrushta. tuk vsichko si mulchi. siakash sum v stara kushta s izvadeni ochi... sniag pada na kristali... trupat se roi sled roi.. i surceto mi pali snejinki bezbroi. bial sum do bezpamet. sam otivam v plen, vdignal sum bialo zname, za da si ti do men. v tazi bezkraina zima ot smruznati mechi mulcha, za da te ima.. zashto snegut si ti... *** aidi stiga, che sa razstroih, a s neia sha otidi i supata... da si spomnim za Kiril Variiski.. tvurde mlad si otide.... ne moga da go zabravia v "jo-ho-", mai tam imashe neshto za viarata... ivancho

не знам на кого е нито пък кога съм го чела,но: Обичай ме, и аз ще те обичам. На обичта ти ще отвърна с обич. Във вечна обич днес те аз заричам, Обичай ме и аз ще те обичам. Няма да мисля за това ,което питаш,тъкмо, струва ми се ,излизам от тежка депресия/дано е така Господи/,но на мен например може да се вярва. Повярвай в мен. :))

viarvam ti, nansi;-)) i mene liubovta me izmukna ot depresia., no puk v kakva druga depresia me vkara malko po-kusnpo.... e, i viarata pomaga, no kogato ia niama liubovta, e trugno da podujrash ogunia na viarata... drugi puk kazvat, che da obichash znachi da viarvash... znam li na kogo da viarvam i zashto. zashtoto ne moga da jiveia sam li? no kak mojesh da viarvash na niakogo bez da go obichash? chovek ne e neobhodimo da viarva v neshtata, koito mogat da se proveriat. naprimer, na mene ne mi e neobhodimmo da viarvam, che ako skocha prez prozoreza shte se prebia, zashtoto znam, che shte se prebia. izglejda, viarata se namesva kogato ili ne mojem ili ne iskame da provedim dadeno tvurdenie... ti bi li iskala da proverish, dali niakoi te obicha ili ne? az - ne.... dostuchno mi e da go obicham, dokato go obicham i mejduvremenoo da se pazia ot prozorcite... lele, i az kvo se razfilosofstvah... mlukvam, ivancho mnogo e hubavo, kogato izlizash ot depresia, nali nasi? svetut ti izgelja, nov i vesel, izmit siakah ot proletnia dujd... dobro utro, nansi, blagodaria ti za stihcheto;-))

Ларошфуко казва, чв било по-добре да те излъжат десет приятели, отколкото да си загубиш вяррата в приятелството. Мисля че по някакъв начин това е свързано с темата ни. Понякога е нужно просто да вярваш, без да си го обясняваш или да търсиш оправдания. както е казал един от корифеите на христианството: "Вярвам, защото вярвам"

procheli ste mnogo knigi, zvuchite dobre tuk.. vpechatlena sum....

Благодаря, така е. И все пак става въпрос за вярата, а тя не се гради на знанието. В една много, ама мнооооог умна книга се казва: "Много знание - мног печал...всичко е суета и гонене на вятър..."

Да вярваш.... да обичаш.... да жертваш егоизъм и маски, да бъдеш вместо да имаш...Да умееш да видиш в очите на едно дете отговора на своите въпроси... в една капка, в една снежинка солта на живота Хубаво е... да знаеш че има смисъл, но още по хубаво е да си убеден че обекта на твоята вяра не е фалшив!За това е нужно преди всичко СЪРЦЕ, знанието е придатък...Сърце научило се да вижда докато гледа през прозореца на трамвая дъждовните локви събрали калта на живота и убили мечтите на толкова пораснали деца... Истинен ли е обекта на твоята вяра?Отговора изисква изисква проверка на която човекът бидейки достатъчно ограничен не би могъл да издържи.... Аз не вярвам на хората тоест!!! достатъчно добре познавам себе си бидейки представител на човешкото за да знам че никой човек не може да претендира гледайки искрено в огледалото че може да му се има абсолютно доверие за нещо...Вярата предполага диалог, искреност, ИСТИНА, надежда...ЛЮБОВ! Човекът е твърде голям егоист който отказва да се научи да обича.... Знаете ли колко е трудно да освободиш от сърцето си нещо което обичаш истински? Тогава разбираш колко си се заблуждавал относно способността си да даваш, да бъдеш без да поставяш условия. Да вярваш означава да обичаш ВЪПРЕКИ, а не ЗАРАДИ, означава да даваш, да жертваш без да очакваш да получиш нещо в замяна... поне такъв е образеца, който ни бе показан преди 2000г...на един кръст.Друг е въпроса как сърцето ни приземява този модел... Ти, който четеш това обичал ли си някога някого истински освен себе си?

Vseki viarva, razlikata e vav kakvo. Viarata e neshto mnogo hubavo.

сготвил си тъжна тема, Готвачо, така просто ли ти хрумна или имаш конкретен повод, всъщност... има ли значение вярваме, на този/тази, когото не познаваме докрай, тоест, на всеки и толкова повече, колкото по-кратък е периода на познанството ни. Това е то

Защо така, Българке? Защо да вярваме само на тези, които не познаваме? Много тъжно звучи. И някак не искам да ВЯРВАМ, че си права! Вярата е нещото, което крепи човека. Като надеждата е. Понякога са дори едно и също. Хората имат нужда да вярават! Накара ме да се замисля. Истина е, че сектите се появиха с разпадането на вярата в 'светлото бъдеще'. Истина е и, че повечето не избраха нашата вяра, а чуждата, която е нова интересна и НЕПОЗНАТА. Но все пак не искам да си права. А и... Поне за себе си мога да кажа, че вярвам най-силно на човекът, който е най-близо до мен.

човекът, който 16 години беше до мен най-много ме нарани..... животът ме кара да пиша така, не съм си го измислила, за да бъда по-интересна. Сега познавам отскоро един човек...., вярвам му, но зная, че това е онзи кредит, който всеки получава в началото, а после ..зависи дали само ще дебитира или и ще прибавя към началният кредит още от себе си и заради това, което е.. Страхувам се, че с времето, с опознаването, ще бъда отново предадена

Аз май не съм за тук. Много рими, много нещо, много чувства се изливат наоколо и аз потъвам. Добре, че съм добър в подводното плуване и в кроула;))) Ей, хора, животът не свършва на 30 - 40!!! Погледнете навън докато няма снежинки (Иванчо, не се цупи, не си загубил времето си докато четеш стихове. Тези, специално са много хубави, но са за групова терапия за отказване от алкохол и наркотици). Завършвам с перифраза и пожелание: Правете любов, а не депресии!

Вярата...Не бих я свързала с любовта, още по-малко със знанията. Струва ми се, че има едно понятие "да вярваш в себе си" и от тук може би вярваме на хората, които виждат живота като нас и имат същата самоувереност като нас.

ai, chichko, kolko si dobar v kroula... ami i az, shto sa cupia ami ni otida da si popravia malko liuboff, stiga s tia dipresiii...dali da ni gavrutna idno malko jinchi predi tva, a? MAKE LOVE , NO DEPRESSION! ivancho diprisissancho ;-))))

;-)))) hm... interesen vupros povdigash, slunchize. sigurno sum obiuchal- maika si, baba si...i drugi hora. predpolagam, che pitash dali sum obichal niakoga niakogo poveche ot sebe si, nali? nali v takuv smisul protivopostaviash VUPREKI na ZARADI i namesvash problema 2000. v tozi problem i az viarvam, no mnogo hora kazvat , che tova si e samo moi problem. a ti, chela li si "Ribariat i negovata dusha" , edna prikazka na Oskar Wilde ? (lele ne znam mu spellinga!) ivancho ;-))) uff, kvo stava s tozi site? skorostta pada pod 100bytes/s i chesto uvisva. stava muchiteno da se chaka, pishe i t.n DIR-a ??? Zashto? ne moga poveche da chakam da se svurja...trugvam si.posleden opit.

ПРавилно - не съм виждал някой, който да е депресиран от любов (във всичките й форми)

Ама, чакайте! Какво значи да вярваш? Да вярваш на човек означава ли, че той е длъжен никога да не лъже (и да се лиши от такова първично човешко качество). Та всеки лъже по един или друг повод (май даже имаше такава тема). И в повечето случаи - без зла умисъл (или пък с особено зла умисъл - случва се). Да вярваш е ... ами това е просто да се радваш, че някой/нещо съществува. Без да очакваш някаква абсолютна/ абстрактна вярност. Без да поставяш условия. Аз вярвам на хората край мен - вярвам на техните слабости и лоши привички. Вярвам на тяхната доброта, редуваща се с проклетия. Вярвам, когато някой е ядосан, вярвам, когато се смее. Даже и престореността може да бъде искрена. Аз вярвам особено много в живота. Просто в събуждането сутрин и във всичко хубаво, което се случва оттам нататък... Вярвам в любовта. Вървам във вярването на вярващите във вярата, че вярват :)))

Напоследък разбрах, че трябва да вярвам най-вече на себе си и на приятелите си! Е, винги съм вярвал и на останалите, но не съм си надявал на помощтта им. А сега ми помотнаха дори и хора, на които съм нямал много вяра.

Ivancho ne se boi ot prozorcite vaobshte ..... povirvai mi ako padnesh na glvata si ..... shte oselesh bez problem.... Virvai mi ti kazvam ........ ako laja na komshita kucheto da umre