Изневярата

Някои казват, че тя е неминуема. Особено при дългогодишните връзки. Други направо твърдят, че едва ли не, била полезна. Част от личната свобода да общуваш и с други хора.

To i az obshtuvam, ama neizneveriavam :-)))

Izneviarata v po-goliama chast ot sluchaite oznachava problem! Problem mejdu dvamata dushi! I v tozi red na misli, tia moje da bude vuzprieta kato otdushnik! Vsichko e vupros na otkroveno priznavane! I samo pri edna malka chast si e prosto nachin na jivot!

ZAIXNEVIARATA ELEMENTERNO VUOBSHTE NE MOJE DA SE MISLI. TAKA ILI INACHE AKO IA POGLEDNEM V PO- SUDURJATELNIA I VARIANT TIA E RAZVITIE NA LIUBOVTA V EDNA NOVA POSOKA,PRI KOETO ZA SUJALENIE SE POIAVIAVA I OSHTENTNA STRANA.VSEKI ZA SEBE SI PRECENIAVA PLIUSOVETE I MINUSITE OT TAKAVA VRUZKA.EDINSTVENOTO KOETO BIH POSUVETVALA NUJDAESHTITE SE OT SUVET E DA SE POSTARAIAT DA ZAPAZIAT SUVESTTA SI CHISTA ,ZASHTOTO OT NEIA ZAVISI CELIA NI DUSHEVEN KOMFORT I TIA DA BUDE VODESHTIA KRITERII V SLISHAIA .USPEH .PUK SA KAZALI VSIAKO ZLO- ZA DOBRO ,AMA KAKVO E ZLOTO E KOLKO E DOBROTO ???

Съгласна съм с Кроко, че самата изневяра не може де бъде проблем, проблемът 100% е другаде. Но не разбирам това за откровеното признаване. Ако отношенията между двама души се разпадат не би трябвало да ги изострят с подобни болезнени въпроси. По-добре да помислят има ли нещо, което ги свързва и колко е силно то. А ако не отдават особено значение на изневярата - е, пак не виждам защо трябва да я обсъждат.

Вместо да се търси отдушник не е ли по-добре усилията да се хвърлят в посока разрешаване на проблема. Не съм имала 100 годишна връзка, но все си мисля, че има начин да се съхранят страстта и обичта между двама души. Или само така ми се иска?

Да си затварят очите за надигащите се проблеми ? Съмнявам се, че това би помогнало. Според мен Кроко имаше предвид признаване не на самата изневяра, а на това че нещо във връзката куца. Признаване първо пред себе си и след това обсъждане с партньора за да се разбере какво не е наред и как може да се оправи преди колата да се е обърнала

Izviniavai mila, reshih malko po taka... Iavno problema e po-taka..., ako moga da pomogna... :-))) Davai po-taka..., i pitaia po-podrobno... :-)))))))))))

Да! Горе-долу това имах предвид! Но Всьщност си мисля, че обьрне ли се колата, няма врьщане назад! Винаги ще сьмнения и..... Абе случи ли се - край! Или поне така е за мен! Нещо май се пообьрках ама ....

E, dano da ne e..., t.e. kolata... :-))) Abe gadno..., ama ....

Според мен има два вида изневяра - сексуална и емоционална. Сексуалната е по-леката форма, за нея казват, че освежавала връзката. Защото не е толкова просто да намериш съвършеният сексуален партньор. Тогава се прибираш и си казваш - я колко ми е добре тук! Истинският проблем е обаче при емоционалната изневяра. Характерното при нея е, че светът ти става тесен - не ти се яде, спи, говори и т.н. с домашните животни, досаждат ти, неприятни са ти, мислиш си нон стоп за обекта, искаш да миеш краката му и да пиеш водата му. През цялото време сравняваш ближният/ата си с него и не ти се прибира. Е, какъв е изхода?

Оф, как да ти кажа, че има изход. Хубаво- има изход, но той е брилянтен и идеално осъществим за друга възраст. Очевидното влюбване в случая предполага просто раздяла с досегашния партньор и насочване на емоционалната енергия към новия обект. Да, много просто, но на нашата възраст може да се окаже, че има други емоционални елементи, които пречат за осъществяването на този простичък план, като деца например. В крайна сметка всичко опира до избора и това, какво търсим в живота и дали се доближаваме до него. Ние на 30-40 все още можем да започнем доста неща от начало и това прави изборът още по-труден.

доста труден избор и ако направиш започват терзанията и болката.Причинил си някому болка и тя ти се връща.Нараняваш околните и най-вече децата си,а това е най -лошото.Не бих могла да нараня децата си и да им изменя.Та те вярват в мен.Като че ли сексуалната изневяра е по приемлива ,както казва Мери Т.,"освежаваща".Но пък дали си струва!?може би

Добре, бе, Кроки, Отдушник веднъж, дваж, ама то не свършва... Чак толкова ли е задушено /пардон, задушно/?

Звучи оптимистично...даже прекалено. А ми кажи, какъв е тоя, дето няма да му пука от изневярата. И ще има ли с него какво общо и съзидателно да търсиш..?

Абе, да не ти идва до главата - отърване няма... Децата...родата...общественото положение...бъдещето. И всичкото това защо? Какво толкова е липсвало? Не, аз разбирам, че в тази игра няма по-виновен или по-невинен, но все пак всичко си има тривиалното обяснение. Само дето не смятам, че човек като го намери и всичко може да се оправи... Ама и аз какво ли разбирам...

Пречи ли С., едното на другото? ;о))) Бих казал, че всичко е въпрос на лична свобода. Изневерявайте, но не съгрешавайте! хи хи Как ли? Ами то е ясно от древни времена, описано е и в Библията... Според мен `изневярата`(в кавички!) опреснява чувствата и изчиства душата... Дори и само за това е хубава... Барни ;о))

Изневярата e начин да се започне нова връзка. Другото са просто забежки с цел разнообразие.

Obicham edin laf, koito kazva - znachi variantite sa dva.... :-))) Vsushtnost, ne sum izneveriaval i ne sum hvashtal da mi izneveriavat /koeto ne znachi, che ne se e sluchvalo :-) / i zatova si mislia, che kogato e taka, to sigurno ide rech ne tolkova za problem, a za vtoria cluchai! Makar che ima i drugi sluchai! Kogato vsichko stava po vzaimno suglasie i dori suprichastnost niakakva! Ma de da znam! Az nali sum si Kroko i ne razbiram mnogo ot choiveshkite raboti :-))) /ei taka obicham da se izmukvam ot neudobni vuprosi :-)/

е голяма работа! Признайте си, хайде, бързо, бързо!