Завистта

Известният злодей Владимир Илич Ленин бил казал, че завистта - това е осъзнатата некадърност. Че е гадно да завиждаш, спор няма, но какво всъщност е завистта и как я понасяме?

ЗДРАВЕЙ, ГОТВАЧО, ТОКУ-ЩО ЗАВЪРШИХ ЧЕТЕНЕТО НА РАЗГОВОРА ЗА СМУТА И ТЪКМО СИ МИСЛЕХ ДА СЕ ВКЛЮЧВАМ, КОГАТО ВИДЯХ ЧЕ ИМА НОВА ТЕМА. ЗАВИСТТА БИ МОГЛА ДА Е ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ НА ЖИВОТА, НО БИ МОГЛА СЪЩО И ДА СЪСИПЕ ЖИВОТА ТИ. СРЕЩАЛА СЪМ И ДВАТА ВИДА, И НИТО ЕДИН НЕ МИ Е ХАРЕСАЛ. МИСЛЯ СИ ОБАЧЕ, ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ЧИСТОТО ЧУВСТВО /В СМИСЪЛ ЧЕ МОЖЕШ НАЙ-ЯСНО ДА ГО ОПРЕДЕЛИШ/. МОЖЕ БИ САМО ЗЛОРАДСТВОТО МОЖЕ ДА Й СЕ СЪПОСТАВИ - КАТО КОНТРА-ЧУВСТВО. НЕЗНАМ НЯКОЙ ОТ НАС ДА НЕ ГИ Е ИЗПИТВАЛ И ДВЕТЕ.

Аз също нямам готов отговор. Спомням си, че веднъж завиждах на един гларус, че може да лети. Виж на хора не си спомням да съм завиждал. На мен да са завиждали - не зная - няма на какво. Каквото имам и знам е достъпно за всички - болшинството от хората биха го правили по-добре ако поискат. Виж, понякога съм забелязвал едно недобро пламъче в очите на някои хора в ситуация когато ми е било определено добре, или поне отстрани е било така. всъчност по-скоро по някакъв начин съм усещал недоброжелателност и някаква затаена лошавина, но в такива случай гледам да не се натоварвам и изчезвам с максимална скорост.

Има завист и завист, нали? А ако не обръщаш внимание на чуждата завист, тя си остава да тежи само на завистника. Дали може да се каже, че е като змийска отрова? В малки количества помага, но прекали ли се е твърде опасна. Права е Луис, че понякога се превръща в двигател на живота. :))) То и с мързела е така, не мислите ли?

ГРАХЧЕ, НАПРАВО СЪМ ШАЩИСАНА ОТ ТОВА ЧЕ И ДРУГ СПОДЕЛЯ МИСЛИТЕ МИ ЗА МЪРЗЕЛА. ТОВА Е НАЙ-ГРАДИВНОТО НЕЩО. КАКТО КАЗВА ЕДИН ПОЗНАТ - НАКАРАЙ МЪРЗЕЛИВИЯ НА РАБОТА, ЧЕ ДА ТЕ НАУЧИ НА АКЪЛ!

Хм, замислих се и ми се струва, че май на никого не завиждам. (Как звучи само, а?) Не, не съм "светица", но като, че ли в случаите, когато би трябвало да завиждам, в мен се събужда желание сходно на амбиция: Абе, не мога ли и аз? Освен това съм щастлива, че имам едно качество, което много си го ценя: умея да се радвам на чуждото щастие. Става ми хубавичко, че в този момент някой някъде е щастлив, има късмет и т.н. Щом по света се случват хубави неща значи има шанс и на мен да ми се случат. И на вас, също, нали така?! Пожелавам ви го.

Gotvachoq shte mi se da napisha edin malko po-dulug traktat na tazi tema, no i tova shte napravia v blizkite chasove! A inache temata e mnogo osobeno v dneshno vreme!!!! S pozdrav

Zdrasti be Grahche! Kude hodish, kato ta niama1 I izobshto zashto ta niama? A-a-a! Sha sa karame! Pa puskai edin sedmichno na zelenoto si drugarche po edin privet!!! :-)))) Ili zavijdash, che sum po-goliamo zeleno ot tebe :-))))))))))))))))))))))))))

Ako jelaesh neshto mnogo silno se sbadva Zaijdam vi che ste palni s energia da ia rasipvate v takiva bezmisleni temi kato zavista hehehe sheguvam se razbira se

To za napisvaneto na traktat otnema vreme ... Zatova az shte se spra po podrobno na jivota na Trakta-ristite v tazi grupa Kato potomak na bivsh kombainer I shte pusna edna iabalka na razdora ot chujda gradina No ne i detska

Големи сте свежари. Майка ми казва, че от завистта си патим цял живот. Но има и една тънкост: щом ти завиждат, значи си добре. Има един лаф - "бъди на хората в устата, а не в краката". Аз специално винаги съм била обект на завист, как го правя - не знам. Не че е лошо, но не е и много добре. Колкото до това аз дали завиждам - както казах вече в другата тема - да, случвало ми се е. Не искам да го крия, напълно човешко е. Хубавото е, че бързо ми минава, не ми е фикс идея да постигна това за което завиждам. Само започвам повече да уважавам обекта на завистта си - значи има нещо повече от мен.

Donjakade e bil praw drugarja:)) Samo che zawista si ima mnogo izmerenija - zawijdame na 'drugite' che sa po-umni, po-krasiwi, po-bogati, po-dobri. I se wliza w porochen krag. 'Drugite' prodaljawat da si poluchawat wsichko, a zawistnika poluchawa... jazwa:))

Сигурно съвсем ще се смаеш ако ти кажа , че всичките ми приятели - и аз в това число, не само споделяме, а изповядваме тази вяра - мързела е двигател на световния прогрес.

Прав си - получава и още много други лоши неща. Не ти ли се струва, че завистта е привилегия на неуверените в себе си, на маломощните, на ненадарените, на неизбраните. всъщност тя е тъпата им реакция, извинявай за израза - тъпа и неадекватна реакция на обикновени ситуации. От теб самия зависи как ще приемеш нещата - дАЛИ ще се саморазяждаш или просто ще ги приемеш като поредното нещо, което не можеш, не искаш или просто те мързи да променяш. Тогава просто завистта, по-скоро вирусът й не те лови. каккто за грипа е добре да се яде чесън, за завистта е добре да се смееш и да си в добро настроение. Вярвам в това.

Алиса, ти си цяло съкровище! Ако не съм Готвача, бих желал навярно да съм Алиса. Права си и споделям изказаното от теб с изключение на онова за светицата. Че не си е ясно, просто светците са част от измислените неща в света, но нещо не ми прозвуча убедително увереността ти. "Не, не съм светица!" Не си ли си помисляла, че приказката за свтците е един от най-сигурните начини да се усещат хората безпомощни, недостойни и виновни. Но това май вече е друга тема.

Не ми завиждайте! Имам НЕПРИЯТНОСТИ - ГОЛЕМИ!

Тогава ще те облазяваме.

Има ли разлика между завист и облазяване. Има ли смисъл завистта да се опредля като благородна и като черна?

Бате, знам че надали мога да ти помогна, но много бих искала. Изпращам ти усмивка и пожелание за късмет. Ако е много зле, просто си представи, че все след няколко дни всичко ще е минало. Пък и нали знаеш какво казват Англичаните: "It will be worse before it gets better." :) :) :) :)

Май че съм съгласна. В самата дума "светец" сякаш има нещо престорено и неестествено. Исках да кажа, че нищо от човешките качества, грешки и недостатъци не ми е чуждо. Но аз си обичам грешките, харесвам си недостатъците, понасям си търпеливо (и с удоволствие) пороците, наслаждавам се с достойнство на греховете си и ... гледам да съм в сговор със самата себе си. Веднъж се скарах със себе си и беше нетърпимо. Сега си се обичам и се понасям доста добре.