Смут

Чакам ги... описанията. Аз пък никога не съм работил като екскурзовод, макар че съм контактувал с екскурзоводи(ки) :-)))))))))))). Но екскурзоводството тук ми харесва. При такав хубава компания едва ли би могло да е иначе. Бъди здрав и щастлив!

Случайно попадам в този клуб и какво да видя,може би тук ще има място и за мен от време на време.Разбирам ,че притесненията ми за това да не бъда съвсем на място ако се гледа заглавието,са в голяма степен оспорими според вашите постинги.В крайна сметка защо истинското място на всеки от нас да не е това на което се чувства добре?Ще се радвам ако това място не бъде нападнато,както другите на които хвърлих бегъл поглед и превърнато в речник на Чалгирския език от някое дете. Надявам се че цифричките в заглавието ще му заговорят че забавата върви още от времена когато е било в проект и това ще го спре. Мисля че ще можем да разменяме по някой ред в дните пред нас.

Е това е приказка! Сериозна при това, надявам се!!!!! :-)))

Na kaso kam AEC:)) Naj obicham krivolineen tok:))

Е, компанията се събра, екипажът е на борда, Кокът е в салема и на мен ми се иска да ви напиша едно стихотворение, подарено ми от един истински стар "морски вълк". Ето го: Едва на този свят, Морето отнася лодката ни там, където вълните грабват ни и щем не щем в греблата вкопчени гребем, гребем... Какво сме ние - песъчинки малки, уплашени... За да не бъдем жалки- светът безкраен свиваме дотам, където само погледът достига, а хоризонтът е като Сезам - моряк ли си, тогава отвори го! И виж - зад него пак живот кипи с копнежи, страсти, мъки и мечти. И всеки там си има собствен свят - дали по-беден или по-богат, но има!... И само нишката незрима на мисълта, навред ни свързва, хора! А аз на всички искам да говоря, да мога да ви срещна и докосна и затова моретата кръстосвам - моряк съм и моряк ще си остана дори на вечна котва да застана, Сърцето ще се скита редом с вас... Тъй много искам то да е компас - посоката за всички ни една е! Вземете ме със вас - да помечтаем на лодките си малки на кърмата... Щастливо плаване! Попътен вятър!

Леко плаване, Алиса! Както се казва в такива случаи - И два пръста вода под кила. Идеята за пътешествие по вода ми харесва. Преди доста години правих подобни неща, а и оттогава някъде из къщи се мотаят две дипломи и една капитанска шапка. Дипломите са с име, но ако шапката е още читава - твоя е. Ако ли не - ще ви сготвя на цялата компания някое по-завързано моряшко ядене.

Сериозността е последното качество, което ми е присъщо, но след като съм казал няма вече отстъпление. Какво пък толкова! Най-многото да ми се случи нещо приятно.

Благодаря за пожеланията! Да си призная, аз съм контактувал съвсем малко с екскурзоводки - просто те бяха колеги и тогава ми се струваше, че ще са винаги под ръка / ама че приказка! / . Ти обаче, съвсем професионално се справяш и ако някой ден ти омръзне пряката работа - имай едно наум!

Не се надявай! Посредствеността по принцип е агресивна, а простакът не може да е спокоен докато не изгади наоколо. Но това е част от живота - все пак не сме херувими и все още не см е в рая. А ти пиши и не се бой. Смисълът на нашето общуване е и в това, че чрез него ставаме малко по-добри. Така е.

А какво ще има за вечеря?

Благодаря за шапката. А аз ще ти подаря една специална моряшка кърпа на котвички - да си я връзваш на врата. Пустото море... защо така ме влече? Довечера нали ще изпушим по една лула на палубата... някъде из тропика на Кеприкорна... взирайки се в тъмната вода около нас... наслаждавайки се на топлия и свеж нощен въздух... слушайки пляскането на водата по борда и разказвайки си страшни и много романтични морски истории ?

Abe ima i oshte neshto vajno! Sled tova da imash spomeni za vsichko, koeto ti se e sluchilo :-)))))) I estestveno da e priatno!

Ami guvech shte ima A ExKuRzovoda shte ni obiasni kak se iade ....!!!

Ох, и аз чак се смутих:))))

Очевидно, че каквото повикало - това се и обадило. И ти сигурно не си за претрепване. Ама ти завиждам, честно, че толкова те обичат хората. Много ми допадна - "Както и да е..." Съжалявам, но често го използвам и аз. Няма как иначе да кажа "However", "Whatever", "Whereever", "Whoever" на български. Да не говорим за "Anyhow". Ще се виждаме по-често, и НИКОГА няма да ми е неприятно да прочета твоето - "Както и да е...", защото ВИНАГИ точно в този момент, четейки това, ще си казвам същото... Едно удивително "нощонеказване", което казва толкова много... Имах един любим персонаж за "Готвач" - Стивън Сегал, и това е другото нещо за което "изскърцах със зъби", но там вече нищо не може да се направи. Бива ли те в правенето на "Какаови бомби", аз веднъж направих една мно-о-ого успешна, но за това друг път... Ми, както казват по-умните: "Човек не може да има всички жени". В случая бих допълнил: "И не може да БЪДЕ всички мъже". Ce la vie! I can see U'r happy now!

Ще направя палачинки за десерт! :0)

Истинска фантастика е разговорът ви в "смут". Чак не ми се вярва, че може да е толкова хубаво...Че все още има хора, които не опорочават всичко, до което се докоснат - чувства, песен, дух и думи... Бихте ли приели на своята палуба една самотна и тъжна русалка? Скъпа Алиса, благодаря за поканата да надникна тук. Отлично си усетила що за човек съм, щом ме насочи към този кръг. Ако е рекъл господ, все някога ще успея и на живо да ти благодаря. Готвачът тук е емблематична личност - от породата, която най-ми допада. Такъв, дето никога не се "натиска", а стига да пожелае - всички жени са негови. Познавам в реалния живот само един такъв. Но не съм го виждала от години. Ще падне голям смях, ако вземе да се окаже, че е той. Привет, Готвачо! Храната на русалките е много специална - мечти и надежди. Взел ли си на борда малко от тях?!

Гледай ти каква изненада! Приятна естествено. Тъкмо бях приключил със сутрешните си занимавки и доволен от себе си довърших една статия, която ми се изплъзваше - просто не ставаше. Решших да проверя пощата и какво да видя - малка русалка на борда! Ти си вече там, руслаките не искат разрешение - те си гледат по принцип свенливо - така ни се струва на нас - просто миглите им са дълги и мокри, очите бадемовидни и топли, а опашката и дългите коси направо ни разтапят. Мило дете, храната за която говориш я има в изобилие - тя няма нужда от фризери и хладилници, нити от микровълнови печки нито от тенджери "Цептер". Има я докати сърцето ти е отворено, а душата ти копнее за добри думи и дела. Тогава надеждата се излива на потоци заедно със слънчевите лъчи, а мечтите се надбягват с облаците и с падащите звезди. Светът е обоозрим , а смъртта и немощта са далечни понятия, въздухът е вкусен, а срещата с другите е щастливо събитие. Много приятни думи си ми изпратила. Благодаря. Относно жените - не съм се замислял - просто не зная дори сега какво да кажа. А и има ли смисъл? Мисля, че вече сме се убедили в клуба, че животът е това което даваш, а не което взимаш. Другото са бакалски сметки, а там, признавам си - май съвсем ме няма.

:)))

Не вярвах, че в този живот ще ми се случи да чуя толкова мили думи. Но, ставали и чудеса! Благодаря, Готвач! Не съм дете, отдавна вече не, затова ми е толкова хубаво, че не става дума за възраст, а за вечните неща - мечти, приятелство, надежди, идеи. Въздухът наистина има друг вкус днес - пролетен и слънчев, като реализиран блян. Чувствам се млада и жизнена, така както отдавна не ми се беше случвало. И май ми личи. Дори и колегите ми го забелязаха, един ме пита - какво става с теб, днес си някак лъчезарна... Подарявам ви доброто си настроение...дано ви прихване и вас, защото стига вече с този грип!