страстта, която.......

ни изгаря...къде е? има ли я още или и тя се загуби някъде по морето?

ima q ...

е явно нещо играе на криеница с мен :-)

За страста от която се страхуваме ли говориш, за тази която се правим, че търсим. Заблуждаваме се не сме способни да се открием толкова. Прекалено много сме наранени.

май точно за нея....от толкова време я няма, че вече забравих точно за какво става въпрос...само някъде в спомените ми витаят предположения за това, което съм загубила....

Дали обаче сме готови да даем толкова, колкото очакваме да получим? Все повече се чувстваме излъгани и не виждаме смисъл. Но за себе си открих, че ако искам нещо много силно то се случва. Бях загубила надежда, че ще открия мечтания (толкова изисквания имах, че дори на мен ми звучеше абсурдно да съществува такъв човек). А той бил от години до мен, но не очаквал, че ще му обърна повече внимание. А аз не знаех много за него. Беше ми приятно да пофлиртувам, а се оказа, че е трябвало да се отпусна и да се забавлявам и човекът се разкри. А иначе около мен все беше скука и кръга от хора намаляваше и губех надежда, че ще срещна нов човек и то какъвто съм искала. Странно ми звучеше посланието "Който търси намира", но се оказва вярно.

Радвам се за теб. Дай боже всекиму.

е кики това е прекрасно. остава и да задържиш мига на щастието си........ бъди щастлива с човека, който си намерила....

Не е чак толкова трудно да я откриеш