Защо мразите ....?

Немие ясно само едно:Защо трябва да се мрази и изпитва гняв към тази/този когото някога е бил обичан???? Та това е просто безмисленно и наивно .

не винаги става така! аз не мразя, почти всички с които съм била близка /гаджета, приятели..../ са останали достатъчно близки и след като сме се разделили. това зависи и от двамата, не мислиш ли?

Права си ,но нима винги е така ??? Нима не е имало някой за когото не си могла да мислиш наистина трезво,да изгубиш контрол над чувствата и реакциите:-)

едно старо гадже сега ми е най-добрата приятелка... кой казва че трябва да се мразим щом се разделяме с някой?

че въобще можеш да намразиш някого, когото си обичал. Не и ако си го обичал истински!

Ти си наистина добър събеседник,приятно е човек да си поговори толкоа добре за вечните теми по този начин!:-)

И какво като съм го обичала истински ? Той се е отнасял зле с мен, пренебрегвал ме е, използал ме е ... и накрая ме е зарязал по най- просташки възможния начин /примерно/. И аз какво, мислейки си за него си представям цветни градини с пърхащи пеперуди! Айде стига сме се правили на светци ! Любовта и обичта предизвикват толкова силни чувства и емоции ; карат те да забравиш за себе си и да им се отдадеш изцяло и напълно. И когато човека за когото си го направил в един момент просто щракне с пръсти и реши, че вече не му е на кеф...Какво по дяволите трябва да изпитваш, освен обида,гняв и огорчение... и то точно толкова силни, колкото са били чувствата ти към него. Дори и да си достатъчно разумен за да осъзнаваш, че той нищо не ти дължи, че е напълно свободен да избира какъв да бъде живота му и с кого да го споделя... Сигурно сте си помислили, че аз съм изживяла всичко това, но не е така.Всъщност винаги аз съм била тази, която зарязва някого /каква гаднярка съм само,а?/. Но тъй като съм държала на тези хора, съм се интересувала какво преживяват и как се справят. Ами,реагират точно така, както ви описах. Но аз ги разбирам и в никакъв случай не смятам,че се държат наивно или глупаво. Разбирам агресията им, както и това че не мога да им помогна. Те просто се нуждаят от време. Ех,каква реч му дръпнах!Я,сега да видим кой е имал нерви да я изчете...Целувки на всички, които са успели !

да в определени моменти се е случвало и сега има хора, които не хресвам и с които не ми е приятно да си комуникирам по какъвто и да е начин но не се сещам за нито един дето да мразя въпрос на мироглед опитвам се да привличам положителни емоции към себе си

Обида, гняв, огорчение, болка... но не и омраза!

За мен беше удоволствие. И целувките и четенето. И според мен без отрицателни емоции не може да се мине, но важното е те да отшумят бързо; да не се задълбават - "гадняра" да не отвръща със същото, което е предизвикал. Тогава може и да се породи приятелство.

И за мен е удоволствие,... че някой ми продължава мисълта. Когато всичко отшуми, а това рано или късно се случва, приятелството се завръща и ми се струва, че дори е по-обогатено, отколкото във времето на "страстната любов". Просто ние "гаднярите/ките" трябва да бъдем внимателни и толерантни в "началото" на края. После всичко се подрежда...,е или почти всичко. Още целувки ?

че всички тези неща провокират и са един вид "функция" на омразата?

Е,аз наистина нямам думи!По-добре не знам дали би могло да се каже или да се разкаже. Реално аз спадам към ктегорията на доста избухливите и непримирими със ситуацията хора,но пък и това си е човешко.Винаги ми е било трудно да се примиря с загубата на някого или на нещо,боляло ме е,ядосвал съм се,глупости съм вършил и за щастие продължавам да ги върша,но в края на краищата се примирявам няма как,но без този широк спектър от чувства човек нямаше да е човек все пак-Много луди по-весело-.Със сигорност не съм "светец" , но така ми е добре.

Ама от къде толкова сили? За да бъдеш "внимателeн/a и толерантeн/a в "началото" на края"? За да бъдеш "гадняр/ка" НАВРЕМЕ. Защото ако изтървеш момента или се уплашиш ... едва ли приятелството има шансове. Целувки!

:)))))))))))

mnogo hubawa rech naistina, rykoplqskaniq, aplodismenti koito preminawat w burni i tn :) towa che si "gadnqrka" e logichno, wse pak si jena, no wnimawai i na teb da ne ti se sluchi neshto takowa, che mai e dosta gadnichko :)

О ,със сигурност и аз ще си намеря майстора - рано или късно. След толкова грехове...ще ми се наложи някой ден да платя доста "дебела" сметка. Знам едно, че ужасно ще ме боли, защото аз съм чувствително момиче, но останалите си реакции изобщо не мога да предвидя. Със сигурност ще са си чисто човешки -омраза, борба, примирение, прошка .../не знам дали ще е в този ред/. Е, по-добре да не ми се случва , нали така ?

naistina , ne ti go pojelawam, no pyk ot druga strana mai wseki trqbwa da prejiwee neshto takowa inache shte se prewyrne w edno mrynkalo, ot opit go znam :))

Не знам. Май нещата не опират до сила, а до разбиране и съпричастност. Момента, в който избираш да скъсаш с някого и да станеш "гадняр/ка" не се подбира /аз поне не го правя/, просто усещам, че е настъпил. Чувствам вина - в такива моменти май без нея не минава, защото знам,че наранявам човека, с който съм била. Но тя не е аргумент за да не бъдеш честен към себе си и него/нея. Всъщност не знам дали ти отговарям точно на въпроса /мнението/, защото не разбрах много добре за какво иде реч, ама пусто като ми се пише...:)))

Е, ами и аз нямам думи! Да живеят широкоспектърните хора! Тези, които могат да те накарат плачеш и да се смееш, да обичаш и да мразиш, да се отегчаваш и забавляваш...несъвършенните, "не-светците"... Луди ли ? Не-е-е-е! Просто истински, такива каквито са. Жалко само,че трудно се намират. Всеки се скъсва от старание да бъде идеален и същевременно да се "държи естествено"- няма нищо по-отегчително от тази поза ... е казал /кой/?