ДУМИТЕ
9 отговора
0 прегледа
ДУМИТЕ
Думите
Думите могат да тъпчат като подметки. Усещали ли сте допира на подкованите обуща?
Думите могат да бъдат лепкави и мръсни. Като мазутно петно на плажа.
Думите могат да разболяват. Временно- като хрема, или бързо и необратимо- като злокачествен рак.
Думите могат и да лекуват. Като хомеопатично лекарство с отрицателна концентрация.
Думите могат да съзиждат- като тухлички, с различни форми и здравина. От тях би могло да се издигне крепост, или иглу; магичен замък с въздушни кули или мрачен затвор. Би могло да се направи и хубава къща- с красива веранда, масивни стълбища, просторни, светли стаи и чудна панорама.
Думите са сила и власт. И изискват сила и умение за управление на тази власт. А вие какво мислите?
А може би е нужна малко доброта?
арчи ((-9
ДУМИТЕ
Да, Арчи. Всички тук сме подвластни на думите. Тук няма нищо дуго освен думи. И като в другия живот (всъшност кой ли е по-истински?) си има приятели и неприятели. Но едно е сигурно - нас тук ни събират думите.
А за добротата той Готвача си го каза (Готвачо, обичам да чета ДУМИТЕ ти!) - без бакалски сметки.
Ей, ама колко е хубаво човек да се усмихва в един такъв мрачен ден, когато очакването на пролетта започна дори да изнервя. Благодаря ви, че ме усмихнахте!
ДУМИТЕ
Думите изразяват нашите чувства, нашите мечти, желания, приумици...
Думите ни сближават и разделят. Тежат повече написани, убеждават повече казани...
Думите заместват видяното и чутото (от някой друг) ако са умело подредени...
В края на краищата и това тук са само думи...
Интересна тема, Арчи. Без малко да ме отнесе много надалеч... Всяка една дума е като препратка към www адрес - при произнасянето и възприемането й в нас се отваря съответното прозорче и ние ставаме добри или лоши, ревнуваме или се впускаме в авантюра... Не всички умеят да "посиняват" думите си (т. е. да ги зареждат със особен заряд, смисъл, a href=). При някои от нас (например при мен) всяка дума излиза трудно, особено като ми е най-нужна.
Думите могат и да са просто параван - удобен, лесно разгъващ се и с универсални размери... aren't they?
В края на краищата думите са просто едно средство. Лек ветрец се промъква през специализирани съединителнотъканни влакънца. Малко езиче го засилва и усуква към розови устни... въздушна енергия, нежно трептене милва ушите ни и предава електрончета към рецепторите в коричката... Air remoute control...That is!
нарисувах светофар ;о))
благодаря на слънчева, готвача, грахчето, михаел и останалите за разбирането ;о))
...Нарисувах светофар. Светещ червено. И лимузините спряха пред него. Може би защото червеното е любимия ми цвят? Но по вероятно, защото всички ЗНАЯТ правилника за движение ;о)))...
..."Такива са възрастните, всичко знаят, а нищо не разбират, и трябва да им се обяснява" бе казал малкият принц ;о)) Но все пак по-лесно е да обясниш на един малък възрастен ;о) или на едно дърто дете...
...Нарисувах кутия. (виждате ли я?) Нарисувах и вестник. С кръстословица на последната страница. Изтръсках кръстословицата над кутията, и тя се напълни с думи. Разбърках ги, а после ги изсипах обратно на вестника. получи се друга кръстословица.
Нарисувах книга. По-дебела от Библията, и по тънка от "Малкия принц". Изтръсках думите от книгата в кутията и онтово ги разбърках. А след това започнах старателно да ги подреждам. И се получи друга книга ;о)....
...Или казано на езика на възрастните: Знам, че думите са индифирентни и самостойни, и че има значение всъщност кой как ги подрежда, и какво би желал да каже с тях. Това имах предвид в първата си бележка. Съгласен съм, че думите са ключ, към спомени или асоциации. Съгласен съм, че могат да бъдат и параван (/огледало?!) за скриване на нелицеприятни истини. Но исках да ви обърна внимание на крайната форма от употребата им- за манипулация на съзнанието. и на там бе насочен призива ми.
Благодаря ви приятели! ;о))
арчи