Парадоскалното, че аз пък мисля, че поведението на УС от тук нататък е почти без фундаментално значение. Имам предвид, че процесите които протичат в радиолюбителското движение отдавна са извън контрола на УС на БФРЛ, ако някога са били. Разбира се, ако колегите ни решат да се сложи черта на всички дразги и радиолюбителите заедно да продължат напред с търпимост едни към други, това ще е много позитивно и може да доведе до един друг вид радиолюбителска общност още днес.

Но дори и да решат друго, то това може да забави някои процеси, да разпали някаква локални конфликти още няколко път, да вкара в капана на злобата още няколко радиолюбителя, но до там. Аз мисля, че се вижда, че тенденцията е пагубна - радиолюбителите-спортисти със сигурно стават все по-малко и със сигурност средната им възраст нараства. Повече млади хора, носещи спортни постижения на БФРЛ въобще не са радиолюбители.

Тези наши колеги, които не са спортисти, също все по-често се замислят за отношението си към БФРЛ. Да, те са лоялни и коректни радиолюбители и обичат тази федерация. Тя им напомня за младоста, когато всичка са били приятели, давали са и са получавали подкрепа, но не един и двама вече виждат, че тези времена в БФРЛ сякаш са безвъзвратно отминали и там сега, по една или друга причина, процесите са съвсем различни.

Не на последно място се вижда, че и активни и уважавани колеги се подлагат на взаимна аргесия с повод и без повод - обсъждането на устройството на една антена дори лесно се превръща в разправия. Да не говорим за обсъждания на правилата на вътрешните състезания и присъждането на титли. Самите вътрешни състезания са се превърнали в повод за още омраза - дали си направил връзка с някой или не вече е достатъчна причина някой съвсем неподправено да те мрази и плюе.

Финансите при това положение е ясно, че вървят устремно надолу. Членския внос никога не е бил толкова скъп и въпреки това не изглежда федерацията да може да си позволи да финансира някакви радиолюбителски активности, извън няколкото състезания, които все още провеждат. А и отново злобата е стигнала до там, че дори да има пари и желание, то пак е трудно за нещо да се отделят пари, защото останалите веднага ще се обидят, че за едни има, а за други няма.

При това положение финансите са сведени реално да превърнат лека-полека БФРЛ в една разчетна организация, в която който може да си финансира или да си спечели нещо от някакво мероприятие го прави, като малко или никак се грижи за останалите, а просто ги призовава да правят и те като него. В повечето случаи мисленето за финансирането е твърде дребнаво, с тези непрекъснати скандали и все по-рехав и застаряващ състав става все по-невъзможно да се намирят спонсори, защото те искат да видят хора на активна възраст, които носят позитивизъм и могат да допринесат някак за повдигане на реномето на спонсора. Ясно е, че това в момента радиолюбителите не изглежда да са в състояние да се погрижат дори за собственото си реноме, какво остава да допринесът позитивен имидж у някой спонсор.

Разбира се това води и до изчезване на институционалния авторитет на БФРЛ. Все по-често се случва КРС да бъдат замествани като бухалка, за да бъде трупана още вътрешна злоба. А в ефира вече май около две години вървят процеси, към които самата федерация сякаш не взима никакво отношение, освен да иска от КРС да изчисти същия този ефир, който все повече се зацапва с бликащата злобна бруталност. Радиолюбителското движение само се е докарало до там, да моли държавата в лицето на КРС да отнема част от злобата за да не се загуби нормалния ефир съвсем.

И дотук изброих само малка част от нещата, които са видими за всеки, щом са видим за мен, който не съм запознат от първа ръка с по-дълбоките исторически наслагвания. Ясно е, че тази инерция не може да бъде спряна просто като някой си промени поведението. Тя ще доведе до саморазпад, който вече започна с изключването на един клуб с история, само за да бъде оставен извън организацията един от учредителите и, защото се интересувал твърде пристрастно от делата и. Едва ли има някой да не си дава сметка, че рано или късно някой ще го последва, после друг. Интелигентни хора сме, чели сме "Цар Плъх" как свършва това.

При тези намаляващи ресурси скоро мнозина ще си дадат сметка, че реално самата организация не само не е в състояние да обедини радиолюбителското движение под шапката си, но реално се превръща в причина то да се разединява. И това не е защото този или онзи са лоши, а защото това е залегнало в устройството и. БФРЛ никога не е била организация, която да има цели, които се чуди как да финансира, а по-скоро такава, която се чуди откъде да усвоява пари. Изведнъж от борци, борещи се срещу бедствия и аварии, един ден членовете на БФРЛ са се събудили чевръсти спортисти, само и само да може отнякъде да се усвояват средства. Това е ясно, че е неустойчиво.

И всички тези ресурсни проблеми са в момент, в който икономиката е на абсолютен връх, след който идва криза и няколко години, в които нито общини, нито фирми ще бъдат твърде благосклонни да финансират любителски организации. А плановете на БФРЛ са точно в тия години на предстоящтата икономическа криза да компенсира загуби, които е натрупала във възможно най-големия пик на икономически разцвет от десетилетие насам.

Каквото и да е поведението на УС всички тези въпроси нямат лесно решение. Нашите колеги в УС на БФРЛ могат да подадат ръка, могат да станат част от един процес на позитивация, но трябват големи задружни усилия, за да се променят нещата и да се обърне посоката на движение към дъното. За да се получи нещо наистина това вече зависи от усилията на мнозинството на радиолюбителите.

Ако няма промяна то е ясно, че след две-три години някъде, но не по-късно от година след следващата голяма икономическа криза, ще е края на БФРЛ такава, каквато я познаваме. Просто се изчерпа ресура, заради който всъщност беше създадена тази структура точно в този си вид. В момента всички просто чакат да видят дали отнякъде няма да се появи някакъв заместителен ресурс, но за мен е ясно, че такъв няма откъде да падне просто случайно, докато радиолюбителите се дърлят из форумите.

Следващата възможност за БФРЛ е тази, която кой-знае защо винаги е била пренебрегвана. Една развноправна организация на хора, работещи заедно в една посока за да се радват на хобито си. "Кеф цена няма" е това, което може да финансира едно истински национално радиолюбителско движение. Радиолюбителите далеч не всички са бедни хора, липсата на финансиране е от сбърканата парадигма, че целта на една радиолюбителска федерация е да търси отнякъде пари, вместо радиолюбителите, участващи в нея, да си финансират сами кефа. Защото там, където има активна и платежоспособни хора, там има и спонсори. А където има спонсори, има пари, които да бъдат влагани в атрактивни мероприятия и популяризация. А където има популяризация, там има деца. А където има деца, там има и бъдеще за хобито, повече позитивизъм, а и още повече спонсори.

Това ще е бъдещето на БФРЛ. Разбира се то може да бъде отложено още година-две-три в опити нещо да се доизстиска от общинските бюджети по места, но като цяло от пет години поне е ясно, че тая работа със спорта ще свърши както свърши оная работа с пожарната.

Вместо да се търсят ресурси, които да възпроизвеждат злоба и разделение, може да се наблегне на позитивизъм и обединение, които да привличат ресурси. Но просто трябва почти всички активни радиолюбители да решат, че искат това, ако имат намерение такъв процес да започне днес и да доведе до модернизация на БФРЛ. Ако не искат, то модернизацията пак ще се случи, както и при смяната на предишните поколение - все някой ден ще дойде криза, в която всеки ще се обърне да запази себе си, а БФРЛ ще бъде оставена просто да се саморазпадне. След тази криза някое млад човек ще направи някаква организация, аз тогава ще плащам членски внос и ще наблюдава безучастно какво се случва. Всичко тече, всичко се променя - БФРЛ няма как да остане изключение, даже вече отдавна твърде дълго е била организация в практически застой и като всеки организъм трябва да и се помогне да се раздвижи, защото иначе просто ще загине.

Въпросът е поне БФРЛ да намери някакъв начин да запази националния ефир чист, като някак се опита да промени търпимостта между радиолюбителите - другото са естествени процеси, в които няма нищо толкоз драматично, ако не беше тая заразна злоба, която вече избива безогледно навсякъде.