|
Взимам повод от на бившия предстедател и съурчедител на съвременната БФРЛ Милчо, LZ1RF, за да се опитам да направя и първия си добронамерен анализ. От тук нататък, както вече обещах на себе си, от тук нататък ще се опитам да коменитрам общи положения, като се абстрахирам максимално от конкретни събитя и избягвам визирането на колеги, а по-скоро ще се фокусирам на моите виждания към общите процеси.
Първо, в контекста на текущата ситуация, прави впечатление позитивността в цитираната публикация. Личи позитивно търсене на решение и това е силен сигнал към всички, които искат да намерят сили в себе си да продължат без междуличностни конфликти.
Някои от тезите на Милчо ми се струват неоспорими. Първо е ясно, че прозрачността е ключов фактор за туширане на недоразумения. Обикновено досега сме коментирали прозрачността през призмата на конкретните и измерения в различни периоди от миналото и настоящето на БФРЛ, но като общо отношение сякаш по този въпрос не имало някакви особени различия. От прозрачността в една публична организация печелят всички - печелят изпълнителните и органи, защото работят в много по-голям комфорт и без ненужни подозрения. Печелят и членовете и симпатизантите на организацията, защото по този начин са по-склонни да бъдат материално съпричастни. Печели самата организация, защото повишава положитлената си репутация и потенциално може да привлече нови членове и спонсори. Печели и обществото, защо всяка прозрачна структура обикновено е заразителен пример в обществените отношения.
Без никакво съмнение една пълна прозрачност относно приходите и разходите може да укрепи доверието и в БФРЛ. В последния доклад на УС беше направена сериозна стъпка в тази посока, като приходите и разходите бяха професианлно представени. Разбира съществена част от прозрачността не е само това фактологията да бъде представена коректно, а да бъде представена и максимално просто, за да е недвусмислено разбираема и от неспециалисти. И сигурно в отношение винаги ще има какво да се направи, но като цяло колкото по-регулярно и колкото по-просто хората могат да научават за финансовите дела, толкова повече те вярват на организацията си.
А най-хубавото на прозрачността е, че това е един от въпросите, по който на практика няма разделение между радиолюбителите. Въпреки, че едни от най-острите противоборства са били концентрирани около темата за прозначността, то сякаш няма разминава по отношението, че прозрачност трябва да има и максимална прозрачност е един от факторите, който може да отстрани част от натрупаното напрежение веднага, като това ще изисква експертни усилия, но за сметка на това ще се радва на единодушно одобрение от всички.
Не толкова очевиден е въпросът за пряката демокрация. Тя не е чак толкова очевидно полезна, когато става въпрос за сравнително много хора с различни разбирания. Първия недостатък на неконтролираната пряка демокрация е, че тя по съществото си е болшевишка. За да бъде вярно или не едно решение, то трябва да бъдат анализирани последствията от него, докато всяка личност е склонна да гласува според собствените си убеждения, без да се съобразява твърде много с разбиранията на околните. В така среда често може да избие агресивен популизъм, базиран не на аргументи, а на това колко хора въобще биха се замисли върху дадени аргументи.
При представителната демокрация идеята е, че хората избират най-добрите от тези, на които им се занимава с дадена задача, като ги кредитират със собственото си доверие да обмислят определени въпроси вместу тях на базата на някаква предизборна платфорна и обещания. В пряката демокрация този момент отсъства - за всеки конкретен проблем човек може да просто да не иска да взема отношение, може да осъзнава, че е некомпетентен или поне неподготвен да гласува по даден въпрос, може просто да е твърде зает в момента, за да отдели необходимото време и усилия да се запознае с решаваната задача в детайли.
Не на последно място при една опростена форма на пряка демокрация твърде много аспекти на едно радиолюбителско движения рискуват да бъдат изцяло маргинализирани, просто поради факта, че твърде малко се занимават с тях, а останалите могат да гласуват просто по емоция, не винаги в интерес на малцинството, което има нужда от някакво решение.
За да бъде зачитано мнението на всички и да се върви напред в някаква посока далеч не е необходимо всеки да гласува самостоятелно по всеки детайл. Напротив - едно оперативно ръководство трябва да има сериозна свобода за може да изпълни обещанията, с които е избрано. Когато един човек представя една предизборна платформа и поема обещания към колегите си, не е реалистично да се очаква, че може да е ефективен, ако на всяка него стъпка трябва непрекъснато да се допитва до всички за всичко. Такъв човек има и сравнително малък авторитет при представянето на организацията пред институции и външни партньори, защо при едни разговори често се налага да се поемат конкретни ангажименти.
Не на последно място прдставителната демокрация допуска далеч по-лесни и разбираеми методи за гарантиране на интересите на някакви естествени малцинства. Дали чрез някакъв вид квотен принцип, дали чрез механизми на текущ контрол, при една форма на представителна демокрация е много по-възможно да се постигне някакъв паритет между силни и слабите и да се гарантира на последните, че няма да бъдат маргинализирани. А такива гаранции са необходими и по отношение на териториалното представителство и по отношени на представителството по интереси, за да не се допуска твърде голяма концентрация на ресур към определена географска област или група по интереси, като тотално се загърбват по-малобройните.
Разбира се аргументи могат да се намерят във всички посоки, понякога дори е възможно едни аргументи да са по-валидни в някаква конкретна ситуация от други, а да е обратното в друг случай.
Едва ли е нужно да пояснявам, че една такава контактна група, каквато се иска и в Подписката и в публикацията на LZ1RF, считам не само за нужна, а дори за критично важна за да се поднови разговора за национално радиолюбителско движение. Принципно "кръглата маса" е много сериозен инструмент, който досега никога не е бил използван от организираните радиолюбители в България за решаване на фундаментални, структуроопределящи въпроси. Искрено се надявам, че и мнозина колеги в БФРЛ отдавна са видели, че без някаква форма на формален диалог няма да се намери лесно устойчиво решение.
Също така виждам и много голям смисъл в това предложенията на една такава работна група да бъдат обобщени и подложени на селекция от един бъдещ радиолюбителски референдум, макар и неформален и незадължителен, на който радиолюбителите да се произнесат по един кръг от важни въпроси, които да определят какво е желаното устройство и механизми на взаимодействие в едно представително и обединено радиолюбителско движение, желано от мнозинството тях.
Надявам се, че самото ръководство на БФРЛ също желае това. От тях точно може да бъде подаден много силен сигнал за обединение, ако обсъдят натрупаните проблеми и сами, без да е нужно да изчакват резултатите от било от Подписката, било от други инициатива, да видят нуждата от един по-институционален диалог, който да се издигне над междуличностните неразбирателства, а да разгледа не само текущите проблеми, а всички реалистични възможности да се модернизира радиолюбителската организация и да стане възможно по-близка до успешното решаване както на по-дългосрочните цели, така и на текущи проблеми, чиято сериозност става сякаш все по-натрапчива и е ясно, че някак трябва да се реагира. Тук става въпрос затова, че това демонстративно противопоставяне и колебаене дали някакъв официален диалог е нужен вече твърде дълго създава предпоставки за излишно грозни и есктремни конфликти, част от които вече се настаняват и трайно в ефира, при това с такава бруталност, каквато никога досега не е била демонстрирана дори от най-заклетите "врагове" в радиолюбителското движение. Т.е. по някакъв начин липсата на конструктивен диалог в самата организация рефлектира далеч извън пределите и - злобата и арогантността се мултиплицира и започва да се развива самостоятелно и настоятелно, тотално отделила се от връзката с някакви минали събития и причини, първоначално девели до "лека ескалация" на напрежението някъде в миналото.
И тъй като вече съм убден, че тонът в Подписката беше правилния и съм решен да го спазвам и занапред, то ще завърша так - моля всички, от които зависи това, тези, които милеят за радиолюбителското движение, да помогнат според силите да се състои един спокоен и конструктивен диалог по егидата, или поне с активното участие, на БФРЛ, както и на всички останали авторитетни радиолюбители, които биха били склонни да се наемат с тази лека задача. Не ми харесва да се повтарям твърде често, но пак ще уточня, че под "авторитетни" и в Подписката и тук нямам предвид себе си, а само и единствено колеги, които през годините са доказали с поведението си, че разделението им е чуждо и са приоритизирали идеалите на радиолюбителското движение. Имаме достатъчно такива колеги и искреното желание е те да поемат "модерацията" на един такъв диалог, за да гарантират, че той няма да бъде използван за разпалване на поредната нескончаема разправия, а наистина за да се види какво може да се направи за едно малко по-неконфликтно и малко по-представително национално радиолюбителско движение.
|
За демокрацията [re: Alenadrow]
