Има известно разочарование, няма да си кривя душата. И то не толкоз от реакцията на феодалите, въпреки че аз наистина друго си мислих. Натъжава ме реакцията на някои хора, които очевидно не са част от статуквото, но по някакъв го подкрепят, може би без дори да го осъзнават.
Покрай тия събития аз за пръв път прочетох от наглед вменяеми хора, които видимо пишат грамотно и разбират смисъла и значението на думи, ерго могат да се ориентират в социума, че тия работи с правото на глас са глупости и било важно да се работи, а не да се приказва?!?! Това, ако го каже "робовладелеца" е разбираемо, но когато с подобни изказвания се гордее "роба" е твърде смущаващо. Не мога да разбера как някой, който счита себе си за нормален човек не иска да има право на глас при решаване на вълнуващите го въпроси. Разбирам, че може да не иска да го упражнява, но да не иска да го има и да го замести с "работа"?! Просто големи "работари" сме имали.
Мога да разбера Виктор, мога да разбера Чучура (вероятно в по-малка степен), мога да разбера ИТ менажера, мога дори Никсъна да разбера, ако правилно съм разбрал кой е той. Но не мога да асимилирам как може възрастен вменяем човек да твърди, че неговото право на глас е глупост и трябва да се работи без много претенции?! Според мен наличието на такова мислене е социална девалвация, то въобще не касае само едно хоби.
Та така - сблъсках се със странен тип мислене, което ми се струваше абсолютно невъзможно да съществува у нормални хора с нормално самоуважение. И съответно изпитах известен шок. А инквизицията въобще не ме притеснява. Вече не, защото твърдо вярвам, че никой няма да се опита да направи някоя пакост, а защото имам причини да не се считам за толкоз подвластен на силата на инквизицията им, ако решат да създадат такава.
|