Ами кофтито е, че при демокрацията хората далеч не винаги избират това, което теоретично е най-добре. Дори при едни политически избори, където залогът е много степени по-голям, резултатите често са озадачаващи и за най-повърхностния независим наблюдател. Точно в България имаме достатъчно опит в това отношение, за да имаме наивни илюзии.

Другият проблем е, че не всички формално необременени, интилегентни и сравнително имотни хора винаги оправдават такива големи очаквания, особено след дълъг период на изключителен батак. И това сме го наблюдавали, за съжаление, в нашата мила, родна политика. И то не с удоволствие, не с оптимизъм, а с още по-голямо разочарование, отколкото търпяхме безобразията на тези избранници, от които безобразия си очаквахме.

Аз разбирам изцяло твоята гледна точка и, макар и леко радикална, я споделям донякъде. Разликата е, че аз нямам рецепта, нито твоят опитимизъм, че ще случи това, което трябва да се случи. За мен ще е огромен успех да бъде поне малко разчистен буреняка и да се поставят някакви демократични правила, като начало. Не си правя илюзии, че тези демократични правила ще доведат веднага, или дори бързо, до идеалните промени. Но ще има една основа, един път, водещ в правилната посока и нещата, макар и бавно, но неизбежно, ще се случват едно след друго.

Другия подход не е невъзможен - създава се една чисто нова организация с железни правила, които допускат само хора с качества. Може да се направи. Но ще нанесе рана на радиолюбителството и не знам дали е правилно в дългосрочна перспектива, защото макар и с най-добри начинания подобен подход може да доведе до много трайно разделение по всякакъв признак, какъвто го изисква дадена конюктура. Днес ще са добри срещу лоши, демократи срещу номенклатура, но утре може да са млади срещу стари, "умни" срещу "тъпи", "красиви" срещу "грозни". Разбира се колкото и да се цепи радиолюбителството, винаги ще има поне една организация, по-добра от БФРЛ в момента. Въпросът е дали това е достатъчно?

Днес правдата е съвсем ясно на чия страна е. Дори самоизбиращите се в УС на БФРЛ са наясно, че има нещо много нередно в това да се самоизбират и да са там. Истината е, че откакто им спряха парите от спортното министерство, вече толкова години, не могат да измислят никакво смислено оправдание за абсурдното устройство на БФРЛ. Едно време говореха, че без парите от държавата БФРЛ няма да я има, а днес опровергават сами себе си, борейки се очевидно за нещо, което уж беше губещо нямаше да издържи.

Искам да кажа, че днес е много лесно да се реши кои са добрите и кои са лошите. И предвид, че радиолюителите са интелигентни хора, в по-голяма от обичайната част, то не е трудно да бъде направена една нормална и жизнеспособна организация. Но утре? Вдругиден? Какво ще стане, ако при един не толкова ясен казус се посегне отново към разцеплението? Днес на едната страна са откровени и безпардонни простаци, но утре няма да е толкова лесно, ако от двете страни седят нормални и интелигентни хора на непримирими позиции.

Затова си мисля, че по-добре нещата да са поставени на правилна основа, макар и това да не доведе до непосредствен положителен резултат, отколкото да се постигне мълниеносно една перфектна организация, базирана на някаква сегрегация. Ако не мислех така отдавна да съм престанал да пиша "на вятъра" тук и да съм се опитал да убедя няколко по-елитни колеги да се обединят около няколко общи принципа и да покажат на хората какво е истинска радиолюбителска организация. И сигурно щеше да ми е много по-добре, както и на мнозина други, защото нямаше да има нужда се хаби енергия за очевидни неща.

Но просто си мисля, че принципа трябва да е един - всички радиолюбители равнопоставени и равноправни. Включително и тези, които са натворили всичките глупости и тъпотии, за да се стигне до днешното плачевно положение. Благородството задължава и никакви форми на лустрация не ми се виждат подходящи в случая. А вече дали колегите ще си изберем най-достойните, дали най-достойните въобще ще се кандидатират - това ще си зависи от нас. Определено нормалните интелигентни радиолюбители са далеч повече от самозваните интригантстващи илитерати, така че единствено желание е нужно за да се променят нещата.