|
Това въобще не е грешка - то по принцип репитрите са и затова - като чуеш нещо, което ти привлече вниманието, да споделиш или попиташ, да стане раздумка, някой да се присети за нещо малко известно, другите пък да го научат, ако им е интересно. Не и на нашенските "национални" репитри, явно.
Но не си прави генрални заключения от няколко спиртосани ватенки - има стари ламБи, които са и компетентни, а и могат приятелски да споделят историята. За съжаление "националните" репитри са окупирани от група със съвсем различен манталитет, съдържащ ярко изпъкващи елементи на арогантна самовлюбеност, понякога примесена с перманентни симптоми на алкохолен делирум. Просто там свестни стари ламБи почти не се обаждат, щото те по-добре от всички знаят с какъв "матрЯл" ще се сблъскат челно на честотата.
А ти пак си добре - поне зададе въпрос преди да те оплюят. Преди време попаднах на най-нормален едноминутен разговор по един от репитрите между двама абсолютно нормални и приветливи колеги. След което на единия колега, имал неблагоразумието да остане на честотата, му беше изчетена една пет-десет минутна "лекция", на времето "конско" викахме на такива "лекции", колко трябва да е внимателен с правилата, че то при бедствия и аварии това било супер важно, как трябва да е акуратен, трудолюбив и да слуша старите ламБи. Забележи, че според самия "поучител" колегата не беше допуснал нито една формална или неформална грешка в комуникацията, беше изключително сбит и приветлив, като в кратката си и пределно коректна по всички правила връзка въобще не засегна никаква тема, касаеща "наставника" или друг човек, освен кореспондента си. Просто системата беше "абе ти добре се справяш, но аз все пак да те инструктирам как се прави, че да знаеш кой командва тук". Идея нямам как му издържаха нервите на колегата - рядко хладнокръвен и културен човек. Разбира се за никого не беше изненада, че "строгия, но справедлив, поучител" беше добре познатият на всички бат Сашо.
|
Re: Wind of change [re: LZ1SHA]
